Сигурен ли си?
Аз го имам и с немския текст...

100% fake...
Можеше повече да се постараят в направата му.
Текстът на въпроса в двете картинки е на различно място, докато тези на отговорите са си на едно. И забележете как текста на въпроса е един хубав и изчистен, докато този на въпросите е леко замазан (това пък говори за лошо рипване ).

Добре, това може и да е фалшиво...
Но един пич от Германия ми каза, че в едно шоу на "Wer wird millionaire?" (тяхното Стани богат) имало някаква жена, която много се чудела колко години продължава 30-годишната война. И той със сигурност не ме лъже.

33. Ако го погаля дали ще излезе малък арабски дух от там, който да изпълнява 3 желания?

Галисия (Galicia или Galiza за най-националистично настроените среди) e автономна област в Северозападна Испания, граничеща на запад с Атлантическия океан, на юг с Португалия, на изток с областите Астуриас и Кастиля и Леон и на север с Кантабрийско море. Площта ѝ е 29 574 км², а населението 2 751 094 души (2003). Нейният главен град е Сантяго де Компостела (Santiago de Compostela). Официалните езици там са испански и галисийски (galego), и двата от групата на романските езици. (Галисийският е твърде сходен с португалския и с испанския и лесно се разбира от представители на съответните езикови общности).


Wikipedia

THE FORCE is like a Duck Tape.
It has a Dark Side, a Light Side and holds the universe together.

Тъй като темата е доста посещавана, правя публично обръщение и съобщение към потребителя lamerboy.
Мило дете, тъй като съм изключително загрижена за мнението ти относно моите субтитри, държа да те уведомя, че си пропуснал/а да гласуваш за тези, които са на втора странница... !

Господари на ефира: Следим гафмания 2006
Катев вади Швеция от мондиала, Ибришимов готов за Бразилия, Петър Василев - отегчен до смърт

Едно е да гледаш световното по футбол, а съвсем друго е да гледаш световното по футбол по БНТ. Когато слуша коментаторите им, човек остава с впечатлението, че гледа съвсем друг мач.
Гледахме Швеция - Тринидад и Тобаго. Нула на нула. На пръв поглед - нищо интересно. Оказа се обаче, че Швеция изобщо не са играли. Кой да вкара, като ги няма шведите?
Ето коментара на Калин Катев, записан от нашия мониторинг:
Вестфален стадион, Дортмунд. Играят отборите на Тринидад и Тобаго, играят вече почти десет минути от началото на второто полувреме, играят при началния нулев резултат..."
В края на коментара си Катев все още беше убеден, че Тре крунур не са участвали в този мач:
"Тринидад и Тобаго - 0:0 на терена на стадион "Вестфален" в Дортмунд."
Можем да простим чисто професионалния навик на Калин Катев да ни нарича "слушатели", но следващите му гафове направо ни хвърлят в тъч: "До него Едуардс, въпреки че го блокираше чисто - не успя да спре удара му... Но заслугата е на вратата на вратаря Шака Хислоп..."
Или: "60 минути игра вече и не могат да си отбележат отбор двата отбора..."
Очевидно и времето за Катев тече по различен начин. Ето една историческа несправедливост, изречена по време на мача Португалия - Ангола: "Ангола петстотин века е била под португалско владичество." (Това са си 50 000 години, което автоматично превръща анголската цивилизация в най-древната цивилизация на планетата!)
Никола Ибришимов е трогателен в опитите си да имитира бразилските коментатори. Особено показателен в това отношение беше опитът му за възторг след гола на Иран във вратата на Мексико: "Центриране, ще стане ли там разбъркване?... И един на един, гооол за Ирааан, голмайстор Яхиа Голмохамадиии!" (Е, това наистина трябва да се чуе - гледайте "Господари на ефира" в понеделник, 22 ч., Нова телевизия.)
Ако говорим за оригиналност, шампион безспорно е Ивайло Ангелов. Ето как той направи дете на сръбския национал Деян Станкович: "Деян Станкович е женен за сестрата на словенския национал Миленко Ачимович. Има трима сина. Пожелавам му да има и дъщеря."
Господин Ангелов вкара в мача и доста животни:
"Бразилците налитат като оси. Те си имат и такава окраска..."
И още: "Кака и Роналдиньо си развяват коня и отляво, и отдясно."
И още: "Ето, че и Заека показа зъбки!"
Не можеш да не обикнеш човек като Ангелов. Предполагаме, че колежката му Близнакова е подгънала колене, след като в национален ефир чухме следното: "Антония Близнакова ми се похвали, че вчера е пипнала Роналдиньо. Не съм я питал дали си е мила ръцете, но беше щастлива, че се е докоснала до този футболен Господ."
Билетите за световното се оказаха непосилни дори за Роналдо - пак по думите на Ивайло: "Роналдиньо подава на Роналдо, който гледа мача безплатно!"
Но нашият топфаворит за спечелването на титлата от световното за коментатори си остава Петър Василев. Той сякаш е отегчен от всички отбори на този свят и не престава да се оплаква от ниското качество на играта в Германия. Във всеки мач той държи отговорни треньорите и футболистите, че са разочаровали хилядите по трибуните: "Каквито и да са оправданията, няма оправдание за тези 52 000 по трибуните, които са платили билети от 70 евро нагоре." (За мача Франция - Швейцария.)
Петър Василев, кръстен от нас Мрънкалото, успя да разкритикува дори топката: "Топката се придвижва на ходом по терена." (От същия мач.)
На погребалния тон на Василев успешно приглася и Румен Пайташев: "Две нули по отношение на головете и една кръгла нула за продукцията и на двата отбора!"
Освен всичко друго Петър Василев е и цар на клишетата. Не сме чували нормален човек да използва изрази като "футболен прийом" и "коженото кълбо". Да не говорим, че винаги е "склонен да се довери" някому - най-често на съдията.
Признаваме си, че пропускаме по 30 минути от срещите от световното (шоуто ни съвпада с началото на късния мач), но хората от мониторинга са винаги на поста си и продължават да ловят коментаторските гафове - не за друго, а за да ви ги показваме!

Тъй като темата е доста посещавана, правя публично обръщение и съобщение към потребителя lamerboy.
Мило дете, тъй като съм изключително загрижена за мнението ти относно моите субтитри, държа да те уведомя, че си пропуснал/а да гласуваш за тези, които са на втора странница... !

Is this real or fake like Canada (not a real country).

Не мога да разбера какво толкова имат против Канада...

Сещам се в South Park гледаха един филм и единия вика "Беше страшно тъп", другия му отвърна "What do you expect? It's Canadian."

Страната си е свестна, мене ме кефи. Долната част де, нагоре било много студено.

Да, ама по-нагоре си пият уискито винаги добре изстудено

"Опитният знаменосец години наред е измъчван от тежка болест. Той е бледолик, видът му е болнав, сух е като скелет. Болестта брохоптневмония е била много страшна. Много хора са умирали от нея. Тя се развива в дробовете на човека. Тя се получава от слабо ядене и дълбоки рани по гърдите.За съжаление великият хъш Странджата успява да хване тази болест. Той знае, че ще умре може би сам в своята мизерна кръчма. Странджата е велик хъш, който иска да загине на бойното игрище, или пък да умре с сродни душици. "

ето едно бисерче от кандидат-неквите работи

Все пак хубаво да имаш медицински познания, ама и спорта никак не е зле да поназнайваш. (Особено ако си коментатор на БНТ за Световното.)

(10:26:27)  imiloshov: здравейте! бихте ли могли да ми помогнете да си избера цифров фотоапарат?

Речта на Странджата – слово за страданието на учителите и словолюбието на учениците
В повестта „Немили-недраги” на Иван Вазов заглавието оживява с най – искрените думи : „Благодаря ви, братя мили!” Автора е представил хъшовете в повестта като борци за свобода с идея за свобода и мечти за свобода. Ето от тази дума ”Немили-недраги”, Иван Вазов е вдъхновен, защото той знае какво е да се скиташ немил-недраг из цяла България, без семейство, обич и дом, само с пушката в ръце, до своите събратя, които един по един умират доброволно за своята държава. Вазов напряга всичките си художествени качества, за да опише всичко от живота на хъшовете. Вазов показва любовта на хъшовете към народното и към помощите за оцеляването на българските ценности. Авторът се бори срещу националното обезличаване, като възстановява в истории четската памет на народа ни. Чрез повестта си той показва живота на хъшовете в румънския град Браила на по-голямо платно.
Трета глава от повестта „Немили-недраги” ни запозна с част от живота на хъшовете, но в тази малка част се крие много храброст, героичност, родолюбие и още много качества, които са непосилни за обяснение. Всички герои са като едно голямо семейство.Всеки артист е със своя чар. Тях ги обединяват барутните спомени и дрипавото настояще. В повестта са изобразени техните идеали, стремежи, воли, неволи, чувства и мисли. Борбите на хъшовете карат народът да се замисли над другата страна на съществуванието си – свободата. Хората са ги наричали кокошкари, „дрипльовци”, без да знаят какви славни белези от рани имат по телата си.
Началото на трета глава среща читателя с кръчмата на Знаменосеца. Както всяко паство си има игумен, така и Странджата предвожда страдалците. Старият хъш дълго време се е занимавал с кръчмата, приютител на всички български емигранти. Странджата и Знаменосеца са един и същи човек. Странджата е мизерник. Той има много рани по гърдите. Да бъдат те от куршуми, падане или побой. Странджата има моралното право да говори за техния живот, защото той е най-снажният, най-опитният. Странджата не се храни много. Той няма възможност да яде помного, защото той трябва да изхрани другите млади хъшове.
Това, че Странджата готви на хъшовете, насочва към женското начало. Детайлът на „тенджерата с фасула, свалена от огън”, която „изпущаше топла пара”, внушава, че има грижовна ръка в кръчмата. Това е ръката на Странджата. Знаменосеца е техен всеобщо изявен лидер. Той ги снабдява с обикновена храна : оскъден боб и изветряло вино. Знаменосецът е семейството на бунтовниците, той ги храни, напоява ги,и им дава подслон. Но те знаят, че ако не при него, то при кой друг ще идат да се нахранят на версия. Тук място за негодувание няма. Странджата е техният идеал и всички го почитат наравно с родината, защото той е олицетворение на България. Той отново обедини тези нещастни, душевно наранени зверове. Странджата е духовен баща на хъшовете,защото само при нето хъшовете могат да намерят евтина бира и кисело вино. В лицето на Странджата хъшовете намират едно рамо, на което могът да се опрът. С образа на Странджата писателят цели да покаже , че колкото и стар да е, хъшът си остава хъш. Както Странджата вдига духа в четата, така го вдига и в кръчмата си. Странджата е най-сериозен от всички в кръчмата. Той приема всичко, както подобава. Страданието му минава леко, полеко. Физическата, страдалческата болка се отсранява много трудно. Най-светлата мисъл в главата на Странджата и събратята му е свободата на България.
Опитният знаменосец години наред е измъчван от тежка болест. Той е бледолик, видът му е болнав, сух е като скелет. Болестта брохоптневмония е била много страшна. Много хора са умирали от нея. Тя се развива в дробовете на човека. Тя се получава от слабо ядене и дълбоки рани по гърдите.За съжаление великият хъш Странджата успява да хване тази болест. Той знае, че ще умре може би сам в своята мизерна кръчма. Странджата е велик хъш, който иска да загине на бойното игрище, или пък да умре с сродни душици. Знаменосеца присъства от началото на повестта до пета глава, в която умира много активно.
Главата започва с картина в кръчмата на Знаменосеца. На нея е изобразено завръщането на хъшовете. Очите на хъшовете грейват, когато видят лицата си по картините в кръчмата. Насядали около масата, те чакат гостоприемникът да им сервира храна и да им донесе вино. Техните мисли, мечти и сънища са свързани с Отечеството и надвисналото над него робство.

От отдавна българи не са посещавали кръчмата на Странджата. Масите и столовете вече са хванали прах, а Странджата се гърчи в леглото си. Странджата им помага да се съединят отново със своите качества. Гладните гости на Странджата показват, че живота не е лесен и че е трудно да го контролираш. Там те се мъчат по всякакъв начин да съпреживеят. Автора използва в своята повест и думата „кумуна” , която по онова време е била нова за българския народ , и Спиро Македонски бил от нея.
Хъшовете бяха забравили страдалческия си живот, мизерствата и ако отдавна никой не им беше напомнял за тази така свята страна – България – то Странджата отново ги подсети за това жадувано и от сърце желано Освобождение. За Странджата е чест да седи между толкова млади хъшове, но когато те се карат, му иде да ги изхвърли на улицата и той влиза в ролята на „умиротворител”. Ако не беше той, младите хъшове да са се изгубили.
Читателят се среща с речта на Странджата в трета глава. Тя внася минутка спокойствие в „порасъдените хъшове”, които замалко да се убият, като извади единият от тях револвера си, а пък другият го хванал и не иска да го пусне. Атмосферата всякаш е задушлива от пълни разноглася. Обстановката е притискаща. Техният обяд е шумен, защото българските герои са изложени на най-голямата нужда – гладът. Материално ощетени, физически незадоволени, хората на Странджата пак имат стимул за война. Страданието мъчи хъшовете и ги подтиква да вършат глупости. Македонски, този храбър човек, повдига духа на хъшовете с наздравица. Те се отпускат и след няколко чаши вино започват да се дръвчат. След като са се понаквасили с вино, започнали хулите, заплахите, псувните. Тези хъшове сами затъват в калта и по някакъв мазохистичен начин се гордеят с това. Нямат друг дом освен браилските улици, където минувачите ги ритат като мръсни псета. Хъшовете са против чорбаджиите, защото те ги карат да се трудят. Когато избухва скандала, Димитрото се заяжда с Петко Мравката, че всички чорбаджии работят за Мравката. Знаменосеца отговаря с благородна лъжа: ”Народен като вас. Аз го видях в битката”.Ураганът се превръща в спокоен бриз от уважението към славния знаменосец. И нещастието, и агресията, изчезнали като стъпки по пясъците на Съхара, са заменени с гордост и патриотично чувство и уважение към стария знаменосец. След като Македонски извиква” Да живее Странджата”, всички се съгласяват „да живее”. Тези герои за свобода са изнемощени, почти безсилни от атаките на турците, но волята за победа ги държи все още на крака. В момента на спор, разправия или къвга трябва да има поне един мъдър и разумен човек, който да вдигне пердетата на омразата и да пусне светлина на надежда в тъмната стая на душата. Речта на Странджата е урок по родолюбие – така и за хъшовете, но и за нас – българския младеж.
Странджата започва речта си с „Благодаря ви, братя мили!”, което подсказва, че той наистина ги възприема като братя, а не само като другари по чашка. Обръщението подчертава близостта, която се е заформила между хъшовете.Той ги чувства като свои братя. Според него те не трябва да се милват. За него те са братя и са му мили, както на една майка детето й.
Страданието в речта на Странджата е постигнато с много метафори. Родната държава е поробена, пълна е с български роби. Според Знаменосеца трябва да има и няколко мъченика. Чрез думите си Странджата казва на хъшовете, че страдат, но по-малко от поробените българи.Чрез тази реч Странджата отправя чист патриотизъм и вдъхва мотото, че „Народ без жертви не е народ. Според Странджата един достойно изживян живот трябва да свърши по влашките полета. Българите се осъзнаха и силно напънаха слуха си, за да чуят силните думи на Странджата. От цялото си сърце и душа той иска по-бързо да викне „Смърт или свобода!”. Вазов, както и Странджата, е готов да си отсече главата за България.
Странджата не понася лицата на измъчените хора. Убеждава хъшовете да не се карат, а да бъдат мъченици.Странджата надига всички българи на бой, защото са заприличали на „баби”. Метафората „баби” показва преждевременното остаряване на родолюбците. Метафората ”Станахме баби” подчертава низовото съществуване в чуждата страна. Хъшовете са бедни, бездомни и още какви ли не. Те са зарязали своите имения. Странджата се скита по чужди имоти. За тях магазините, сърцата и кесиите са затворени. Имота идва и си отива, къщата се строи и се събаря, но свободното отечество остава най-здраво.

Подобно на Ботевия лирически герой от „На прощаване”, който дава мило и драго за свободата, готов да положи „бяло ми месо по скали, по скали и по орляци,/ черни ми кърви в земята, в земята, майко, черната”, и хъшовете ще се жертват. Иска им се отново да усетят страха от това, че могат да загинат. Хъшовете не са се борили за нищо, но им е останала поне гордост, че са го правили за своята родина и за своята свобода. Затова израза „Мирувайте!” е като сламка за удавника. Хъшовете са огорчени, че вместо в бой за свободата , ще си отидат от тоя свят с лъжица в ръка.
С речта си Странджата повишава мъжествеността както на своите сънародници, така и на читателя. Припомня им за какво се порят. Мечтата на Странджата е да го вдигне още един път в Балкана. На него му е мъчно, че сънародниците му скитат немили-недраги по чужди места, но и той трябва да даржи лажицата. Словото на стария хъш е изпълнено с много апосиопези, свидетелство за кашлицата от болестта му. Безкористни са и риторичните въпроси, които подготвят хъшовете за облекчение. Странджата им разправя как е седял рамо до рамо с Левски и му е носил знамето, също така им казва, че не би трябвало да се скитат „немили-недраги” из Балкана и полетата.
Странджата направил една апосионеза и продължил речта си. Хъшовете са станали прави и слушат словото на Знаменосеца, сякаш слушат народния химн. Речта, която Странджата произнася с голяма гордост, просълзява тези едри, мазолести и нечисти хора, които толкова се превъзбуждат, че решават да го вдигнат на ръце. Той въздига народа на величина. Той взе думата и изрече реч, която звучеше като слово за страданието и родолюбието. Всички са станали прави и мълчат, заострили уши в думите на Странджата. Викът на Странджата повтори неговите последни думи. В края на словото аплудисментите са отчетени с мълчание. За сажаление, те толкова дълго са живели в мизерия и глад, че свободата не им прави впечатление. Свободата е на една река разстояние. Хъшовете търпят немотията, те са свикнали с ежедневното си безделие и безхаберния си начин на живот, но какво са виновни те, че никой не ги оценява, както им се полага. Странджата е доволен, че е успял да постигне нещо в живота си, радва се, че е предал мисленето си и че то е останало запечатано в главите на хъшовете. Думите на Моканина са стигнали до сърцето на Знаменосеца. Всички хъшове ако можеха още сега биха грабнали пушката и биха тръгнали към борбата за Освобождението.
След трогателната реч кръчмата се развесели. Усмивки бяха изрисувани върху лицата на всички братя. Благородността и уважението си те проявяват с идеята да вдигнат Странджата.В този жест има определена символика – така знаменосеца ще се издигне нагоре в небесата. В пространството”горе”, антипод на „долу”, живеят само достойни хора, свързва се с Балкана, а там има само орли, извисени и облагородени, пречистени.
Песните в кръчмата са свидетелство за истинското щастие. В този миг мъчениците забравят своята участ, не мислят за самотата и изолираността, за „киселите изпарения” в „дълбока”-та изба. На всички очите им пламват и светват. Веселейки се, емигрантите се сдобиват с публика със състав само от власи. Всички чувства и радост се „разбудиха” в сърцата на Хаджи-Димитрови, Тотюви, Панайотови. Впечатлението, което правят българите на турците, е отрицателно. Те ги смятат за пияници. Иван Вазов използва турците като зло, което няма спирка. За Бръчков хората, които са спряли пред кръчмата, след като са чули израза „Да живей България”, са висши същества, родени за страдания, за борба и за слава. Тогава Бръчков излиза от сянката на анонимността. Бръчков взе чашата си, вдигна тост в името на Знаменосецът и изля радостта си.
Кръчмата на Знаменосеца не е посещавана само от български хъшове, но и от български учители, които преподават в български училища. Събират сума за добро произшествие на българската революция. Макар че ролята на Бръчков е да играе мома,той го прави в името на своята любима и единствена родина – България. С течение на времето всяка вечер те репетираха тази драма. Артистите са толкова дискретни и организирани, че дори султан Абдул Азис не знаеше нищо.
След тази битка остана жив само Македонски, на когото му овяхна дясната ръка, а сега мете подовете на канцеларията.
Речта на Странджата пренася патриотите в славното им минало и им помага бойният и борбеният дух да се завърне в душата и сърцата им, както и спомага за тяхното оцеляване и чакане на мига, в който ще се бият за България. Родолюбците чакат в готовност да дойде часът, в който ще се върнат техните геройства и пак ще се бият за свободата на родината.