Първия голям успех на Антъни Ман е този полу-документален филм за двама агенти на хазната под прикритие, който дължи много и на изключителната операторска работа на Джон Алтън. С типичното за периода използване на глас зад кадър, филма е базиран на действителен случай на Министерството на финансите. В своите бележки за филма-ноар, режисьорът Пол Шрьодер пише, че това не е жанр сам по себе си, с конкретните характеристики на героите и декора, а един стил, базиран на духа и атмосферата. Филма е триумф на стила над съдържанието и въпреки, че криминалния сюжет е на фокус, то визуалната изобретателност на Антъни Ман и Джон Алтън постигат останалото. През 1948 филма е номиниран за Оскар за най-добър звук, губи съответно от „Съпругата на епископа“ („The Bishop's Wife“ 1947 на Хенри Костър)
Коментари