Откакто се помни Ямил, винаги е имало война. Но Ямил наистина очаква с нетърпение тя да свърши... защото тогава ще се върне Татко, когото Ямил познава само от снимки и писма.
Един ден мама заминава за далечния град и довежда със себе си мълчаливото момиченце Оксана и предава заръката на баща му да се грижи за нея като родна сестричка ...
Преводът е на evlogi4, но претърпя основна козметика!
Коментари