Здравей, Ваня!
Добре дошла в темата .
Убеден съм, че е имало какво да те провокира да изразиш подобно мнение, но propaganda е прав.
На фона на всичко досега думите ти прозвучаха като предупреждение към четящите, че тук сме лицемерни.
Затова разбирам и неговата обида.
Но аз знам, че това не е насочено към участниците в темата, а по принцип за интернет общуването.
Така че не ти се сърдя, но ще се опитам да изразя своето мнение.

Съгласен съм с mra4na - както сме хора далеч от компютъра, така сме хора и пред него.
Интернет е просто още едно средство за комуникация. Това, което наблюдаваме тук, е присъщо на хората и в живото общуване.
Разликата е, че тук има малко повече свобода, което усилва както положителните, така и отрицателните ни черти.
Не мисли, че един човек, който лъже тук, който се представя за такъв, какъвто не е, няма да прави абсолютно същото, но под друга форма и в "реалния" живот. Колкото и да се стремим да реализираме своята социална желателност (какви искаме да бъдем), все пак ще остава и частичка от същността ни в това, което пишем. Всъщност хората успешно се прикриват и в ежедневните си контакти лице в лице. Замисли се за символите, които използваме, за да ни причислят към определена група - облекло, аксесоари, маниери, изказ, заведения, които посещаваме, литература, която четем... И всичко, за да бъдем "някакви" в очите на другите. С какво това е по-различно от интернет общуването?
Да, може би тук можеш да скриеш онези останали още от зората на чата три букви - a/s/l.
Да, това може да бъде много опасно, защото има много хора със сериозни психични увреждания. Но те са както в интернет, така и сред нас.
Просто трябва да бъдем по-внимателни.
В интернет човек може да избие комплексите си или агресията си (но със сигурност го прави под друга форма и в ежедневието си).
Но в интернет човек може да се почувства и по-сигурен да споделя именно заради защитата на анонимността, а също така и заради липсата на предразсъдъците, характерни за живото общуване.
Мисля, че propaganda направи нещо много хубаво. Той разказа малко повече за себе си. Отхвърли закрилата на своята анонимност, а смятам, че това би трябвало да е сигнал и за неговата искреност. Мисля, че това е още една от причините да се засегне. Надявам се и той да разбере, че не си целяла да го обидиш, както и ти да не помислиш, че нарочно се нахвърляме срещу теб.
Нека твоят пост бъде като знак "Внимание! Общуването в интернет е също толкова рисковано, колкото и това очи в очи!"
Аз лично нямам нищо против да се срещна с когото и да е от форума. Защото тук има много хора, с които си струва да бъдеш приятел и можеш да завържеш истинско приятелство. Не съм споделял повече информация за себе си, защото всеки с малко повече желание и търпение може да я получи от профила ми и с малко търсене в интернет. Тук споделям неща, които смятам, че са отвъд възрастта, пола, местожителството. Общочовешки неща, които всеки от нас е изпитвал, изпитва или може да изпита.
Не се опитвам да деля общуването на интернет (нереално) и реално. Защото винаги, когато хората разговарят, чувствата са истински. Усмихваш се истински, плачеш истински, радваш се истински, боли те истински. Разликата е само в канала за свръзка. Понякога само един е достатъчен, понякога и всички не са достатъчни...

А лицемерието. Имало го е отдавна. И още дълго ще го има. То не е присъщо само и единствено на интернет комуникацията. Молиер е написал "Тартюф" преди няколко века. Тогава дори и не са си помисляли за интернет .

Аз само се чудя докога хората ще търсят нови и нови маски, зад които да крият себе си. И знаят ли всъщност какво крият?

***

mra4na, този дълбоко интелектуален израз си го чула 100 на 100 от фенове на ФК "Пирин". Остава да намериш модератор привърженик на Орлетата и няма да имаш проблеми със Spark .

Човек да не напише нещо. Дамата изказа мнение и я разпнахте. Аз пък й казвам, че не дължи никому нищо. (:
И за какво говорим - маски.. Тук всеки е с някакъв прякор и с аватар, който в повечето случаи едва ли наподобява притежателя.
Освен в моя, разбира се (:
И сега някой да не ме подхване и мен. Аз само минавах наблизо...
Наздраве - за музата!

kitty JB, наздраве! Муза за всички да има .
Следващия път може за повече да останеш .

Петьо, преди три дни се бях зарекъл повече да не пиша в тази тема. Не ме питай защо.
Ванина я познавам отдавна - и от нета, и лично. Знам какъв човек е. Абсурдно е да й се вменяват подобни прегрешения. Тя си каза за лицемерието, както го вижда изобщо. Как може някой да я съди за мнението й?!
Нищо лично за propaganda, че е разказал едно-друго за градовете от северна и южна България. Ама под "лично", аз разбирам - Аз съм Пешо от Хасково, бия жена си, д-р Радева ми забрани да пия вода и пр. истини. Всичко друго е маскировка, за която Ванина говореше
Всъщност аз рядко слушам поп-фолк, но нарочно провокирах тази тема, за да се убедя във верността на това, което бях написал в началото на предния си пост. "Жълтите павета" не са само синдром на София, а на цялата страна, където се въди Ентелигенция. Поп-фолк културата, както я наричат криворазбрани културоведи ( аз и казвам "еснафщина" и "аматьорщина"), се изразява във всички сфери на живота ни.
Може да плюеш по Ивана и Азис, но си хвърляш боклука през терасата. Може да не слушаш "Палатка", но си поредната куха патка със слънчеви очила, която кара кола и едновременно пуши и говори по тела. Може да ядеш "Кордон блю" ( или както се казваше ), но си скаран с всички съседи в кооперацията, защото ги ненавиждаш, че са "селяни". А в същото време не спираш да говориш зад гърба им.
Чакай сега да обърнем наопаки поне половината.
Слушаш Ивана и Азис и си хвърляш боклука на определеното за целта място. Слушаш "Палатка", но спазваш маркировката по пътя и не говориш по тела. Ядеш "Кордон блю" и се поздравяваш с всички съседи, а с комшията над теб всеки петък играеш табла, жените ви си говорят и се смеят в другата стая, а децата си играят в детската.
Хайде още веднъж да го обърнем.
Слушаш "Дийп Пърпъл" или "Ей Си Ди Си", но от 7 години не си говориш с родителите си, защото нямат пари да ти дадат. Закъсняваш за работа, а после псуваш шефа си, че те е глобил. Блъскаш отзад жигулито на чичо Манчо и въпреки, че е на 70 години, му разбиваш носа, за да се научи как се кара кола.
Много се извинявам, че човек, който яде шкембе на мушама, под звуците на поп-фолк, си позволи да напише подобни неща. Обещавам вече да ям само кашкавал пане, че да се издигна в нечии очи.

Крайно време е да се извиня за въпросното "лирическо отклонение" и да вкарам малко инфо по случая.
Този лаф го чух на бензиностанция, на влизане от Гърция като част от следния тъп виц:

Обажда се областният управител на кмета на Симитли. Иска да го информира, че общината му е спечелила проект по някоя си Оперативна програма, т.е. ще има пари.На телефона е чистачката и започва диалог:
-Дай ми кмето на селото.
-Он е в града. Нали и ние станааме град.
-Дай тогава кмета на града.
-Па он е нейде по селото.

Почудил се за момент началникът как да сведе добрата новина до общинската управа, като не могат да се разберат за град или село е субсидията.
За по-лесно се ядосал и решил да отреже парите. Тогава тежката му дума прозвучала така:
-Яж ми куро, Симитли!


В моя случай Симитли /нищо лично към Града/ е събирателен образ на селянията, простащината, лицемерието и всичко, което ме дразни.
Тогава цитирам Областния и много ми олеква.
Съжалявам за поведението си, недостойно за дама. Не бих се изкушила повторно да злоупотребя с добрия вкус в темата и да предизвикам санкции от ръководството.
Няма да се повтори, обещавам.

Петьо имаше съвсем друго предвид, ама забрави че футбола не е силната страна на жените ( или на дамата, както сама се определи ). Лафът за Симитли няма нищо общо с този виц.
Спарк няма нищо общо с тази тема, нито модовете.
mra4na, защо все се тревожиш, че някой ще те накаже?

Ники, не подценявай така дамите. Ще се изненадаш колко запознати могат да бъдат с футбола. Както и с всичко друго .
А враждата между истинския и фалшивия Пирин е въпрос с повишена трудност и за някои върли запалянковци .

Боли ме курот ( пълен член ) за Пирин. Аз си гледам Нафтата.
И Черноморец, и Равда, и Ропотамо...
Петьо, от мен да знаеш. Жената по отношение на футбола е като оня американец, който за първи път гледал сокър. И накрая питал - Абе, защо вашите футболисти скачат един върху друг само 1-2 пъти в мача?

Bad_Nick,
1 - Ако не съм разбрала добре peterx поради липса на футболна култура, надявам се самият той да ме поправи.
Имам усещането, че ще го направи поне възпитано, позитивно и с характерната си деликатност. От такъв човек бих приела съвет.

2 - Напълно свободен си да споделиш твоя вариант, ако си достатъчно компетентен по темата Симитли. Аз нямам претенции да съм чула оригинала и няма да споря. Не е толкова важно.

3 - Едно от нещата, които ме тревожат е грубата сила. Чувството да си зависим от някой, който не е с нищо повече от теб, но стои по-нагоре в някаква йерархия и налага мненията си като диктатор. Съобразяваш се и траеш или си принуден да си тръгнеш.
Това решение искам да взема сама, а не под натиск.

4 - По някое време направих жест на добра воля и се извиних. Просто така, без повод. Твоята непримиримост към различното мнение ме убеди, че няма смисъл от компромиси. Засега нямаме пресечна точка, но и това е нормално.

5 - За наказанията, разбира се, че се шегувам. Не ме е страх. Колкото и да не ме понасяш, налага се да ме търпиш, щом четеш темата.

6 - Дали съм дама, не бих попитала теб. Убедена съм, че критериите ти нямат нищо общо с моите. Всеки друг би ми свършил работа, но просто не се налага да правя проучване.

Ако има още неясноти, не се притеснявай. Тук съм и не лая. Има и такива породи - направо хапят.

mra4na, няма да споря с теб.
Единственото, което от доста дни не разбирам, искрено е, че все споменаваш за наказания.
Аз съм мод, peterx също, има и други колеги, които следят тази тема и всички останали. Дал ли съм повод някъде да мислиш, че ще се възползвам неправомерно от правата си?
Много те моля, не изпадай в ролята на един гей, който за малко беше член на Унакс Тийм и който смяташе, че всички го обиждат заради ориентацията му.
Подобна позиция от твоя страна е срамна.
И вместо да ми пишеш 1...2...3, можеше да си кажеш мнението по това, което съм написал там.
Или някъде неволно съм те улучил в слабостите ти на "поп фолк културата"?
И не си измивай ръцете с Петьо. Той е до болка либерален. Това ли е твоя критерий за приемане на мнение. "Щом не го оборва, значи е готин".
Мислех, че си звезда, а ти се оказа публика.

Bad_Nick, аз също не желая да продължавам в този дух.
Слава Богу, не ме познаваш и не ми пробутвай твоята поп-фолк култура. Ще ме изцапаш.
Не прекалявай със самочувствието или си го запази за шкембеджийницата. Аз не съм твоя публика, с много си се объркал.
А дали съм звезда, не е твой проблем. На съвсем различно небе съм.

peterx, извинявам се, ако си се почувствал намесен или засегнат от този разговор.
Превърна се в нещо прекалено шумно, но е лично. Съжалявам за спама.

Лека нощ, беше ми приятно.

mra4na, знаеш ли колко съм ги виждал като теб?
Ти си му задал въпроси, а то върти гъза като ощипано.
Аз бях до тук. Но Ванина няма да закачате.
Говорете си за култура и си хвърляйте боклука през терасата.
Изобщо не ме споменавайте в тази тема. Ясно?

Колеги, твърде много се изместихте от центъра на темата.
Нещата станаха не лични, а междуличностни.
Явно всеки държи на мнението си и няма да отстъпи.
Затова считам, че спорът ви оттук нататък е безплоден.
Моля ви да не го продължавате тук, защото ще третирам всяко отклонение от добрия тон като спам.
Благодаря .

Смятам, че толерантността е важна, независимо дали става въпрос за полови, сексуални или ценностни различия.
И моята обаче се изчерпва, когато се стига до лични нападки .

Peterx, винаги една интересна тема ще провокира различни мнения, но когато се превърнат тези мнения в лични нападки, виждаш, толерантността много често си измества от една излишна "емоционалност", която си изтрил от форума. Но хубаво беше да остане, като още един знак "Внимание"! За да се научим да уважаваме различните от нас, без това да се коментира като лицемерие и да не изкарваме острото перо винаги, когато нещо не е пречупено през призмата на нашия мироглед.

Mra4na, има доказан опит в отказването на хора да пишат в тази и други теми, защото изостреността на сетивата и не позволяват да доминират нечии други възгледи, без дори да познава човека зад монитора, него и неговия свят.

Както е тръгнало тези теми ще се превърнат в един монолог, но mra4na, дали ще се почувства победител от това? Затова, трябваше да не триеш нищо.

Propaganda, темата изобщо не се е изкаляла, я виж колко интерсна е станала. Не се кахъри, калното е там в парламента и предизборните емоции, които ще ни залеят следващите седмици...кал там, колкото щеш.

Mra4na, мислех да не коментирам поста ти за мойта "банална" тема, но видях, че имаш питане и ще отговоря.

И аз съм Водолей, както се казва „кореняк“ Водолей. Име, година на раждане и местоживеене – известно. Със себеподобни зодии се разбирам прекрасно, казвам го от опит.

Ако темата за интернет общуването беше толкова банална, то тя щеше да закърнее след моя пост.

Когато писах, че ще се включа по по-различен начин, не си спомням, че съм казала, че ще правя научни открития, а че ще разкажа една истинска история, може би „ банална“ в твоите очи, но много истинска. Жалко, че такива филми, като този , който цитира /а мен това живо ме интересува и ше разбереш по-долу защо/ излизат много късно, но все по-често ще срещаме и такива сюжети, защото нещата от живота ще провокират да се случи всичко това.

И не е редно да караме, всеки който вземе отношение по „баналната“ темата за интернет общуването и сподели лично отношение , да го караме да се извинява след това.

А не беше ли ти, преди няколко поста по-нагоре, която поднесе темата за ...изневярата и нейните вариации в ограничителните 1,2 3 параметри , за секса без любов или любов без секс? И колко дълго беше ехото след тази тема?

Не е ли тя една толкова до болка позната и „банална“ тема, по която редица поколения преди нас са писали и коментирали, че нищо ново не може да се каже?

Но, ще ти кажа, за мен банални теми няма, това те е вълнувало и това си написала в този момент !



А по повод "госпожите", които влизат в този и други форуми. Самата ти, каза, цитирам :
"Не е нужно да си носим cv-та, регистрационни талони и технически характеристики за кастинг. Никой никого не пита за размери, обиколки и година на производство. "


Защо по-горе не видях , че „госпожи“ могат да влизат единствено да теглят субтитри ???? или пропусна това ограничение ? Ако беше мод тук, не ми се мисли какви ограничения щеше да измислиш тогава...Е, сега ще разкрия и още нещо за себе си.

Не знам за твоя аватар, но моят не е произволен и не е сменян, и е пряко свързан с това с което се занимавам. И категорично казвам, че НЕ влизам тук в този сайт, а и в други много по- тясно специализирани/ където няма как да се срещнем там с теб/ , да тегля единствено само субтитри !!!

И като стана въпрос за аватари, твоят има ли някаква логика с образа ти в живота, защото едва ли кръвната група ще интересува хората тук, виж ако даряваш кръв , то си има места за тази цел, а за характерните белези на зодиите, всеки много добре е запознат. И така, ти и в живота ли си така мрачна и гледш надолу и встрани? Старият ти аватар няма да коментирам изобщо. Провокирам те, защото и propaganda и аз доста неща казваме за себе си , но ти все още стоиш като жури на някой кастинг отстрани в тази насока.

Iron_Girl, няма нищо изтрито. Собствениците на коментарите могат да го потвърдят.
Вярно, че бях на косъм да го направя, но наистина е по-добре всичко да остане.
Мисля, че ако след всичко това успеем да постигнем, ако не разбирателство, то поне малко повече търпимост, ще послужи за пример на останалите, които четат темата.
В тази връзка нека не обвиняваме за всичко mra4na .
Всеки носи своята част от вината, като най-много тя е моя, защото домакинът е отговорен за своята тема .

Смятам, че постът на propaganda е едно добро начало в позитивна посока.
Нека забравим препирните, да се усмихнем и да продължим напред !

Хубава вечер на всички съфорумци!

Тук ситуацията по едно време стана, като в местния хоремак, типично по нашенски.... Давайте го по-ведро и без излишни нападки, от тях няма никакъв смисъл, само се зацапва добрата тема.

Днес, може би трябваше да свърша някоя от набелязаните ми задачи, но не го направих. Ето, стигаме до избора на човека: какво да сторим, дали да го сторим, а дали и трябва? Обаче изгледах един филм, който те връща в по-приветливите стари времена. Днес всички сме се разбързали и за къде? Жалко, че в доста случаи пропускаме важни неща от живота си, даже без да се усетим, а после гледама лентата и си казваме "ей, какво ли щеше да бъде.....", но няма и как да разберем. Нямаме тази бленувана от мечтите, машина на времето, за да проверим. Продължаваме напред и се надяваме да блесне , някое ново събитие, промяна, но да не ги пропуснем за пореден път, защото не знаем до кога ще имаме тези кредити. Днес съм малко разхвърлян в мислите си, но всеки да си тълкува сам за себе си. Бъдете принципни, точни и коректни хора, знам че в доста от случаите се губи от това, но лично мое мнение - свестен човек ли си, такъв си си, а да се правиш на такъв, винаги си проличава кое е истинското. Лека вечер на всички и дано бъдем по-позитивни в нашето време.

Добър вечер, по примера на propaganda, искам да кажа по нещо на всички вас, с които редовно се срещаме тук.

peterx, благодаря, че размисли и запази всички коментари в темата. Нека всеки тук има възможността да види кога, как и откъде сме тръгнали, как се движим и докъде сме стигнали в това толкова трудно понякога общуване. Не съжалявам за думите си и нищо не бих променила, освен някоя пропусната запетайка. От уважение към теб и труда ти, ние поехме ангажимент да не превръщаме темата в бойно поле, при пълна забрана на личните нападки. Дори повярвах, че е възможно между пораснали хора. Да видим...

propaganda, агресията не ми е основна черта. Това, което наблюдаваш е инстинкт за самосъхранение и вроден порив към хигиена в отношенията. В знак на добра воля и искрено уважение, получаваш отговор. Градът е София, а километрите са около 1000, защото не се прибрах през Калотина. Карам малък сребрист джип и участвам в отглеждането на стар сиамски котарак. Други слабости също имам, но са по-лични.
Това, с което избрах да се занимавам, са политология и международни отношения, а кариерата си искам да посветя на защита от заплаха за сигурността и превенция на съвременния тероризъм в интернет средата. Сега да не ме помислиш за антивирусна програма.

Man1akalen, всяко нещо с времето си и ако не днес, утре ще се получи. Тръгнали сме към някаква истина. За повечето хора е различна, съответно и пътищата ни към целта не съвпадат. Приятната музика и проверените приятели винаги помагат да изберем прекия път.

vanina_t, радвам се за изчистеното недоразумение. Моите уважения и благодарност за любезността, в няколкото инцидентни случаи на контакт между нас.

Iron_Girl, няколко думи и към теб, въпреки, че не заслужаваш.
Веднага след молбата на peterx да не се нападаме лично, ти постна точно това. Задаваш смешни въпроси, на които не смятам за нужно да се спирам. Конкретно:

Не съм отказала никого да пише в темите. Напротив, радваме се на отлична гледаемост, според брояча и всеки е добре дошъл с мнение или история. Аз съм гост тук като всички вас и благодаря за възможността да се опознаем.

Историята ти за мен е банална, заради предвидимия си край. Темата за общуването в нета, обаче е много интересна. В същия пост зададох въпрос, който предизвика все още нестихващия дебат. Въпроси към теб никога не съм имала, объркала си се.

Любовта и изневярата винаги са актуални, щом стигнахме до гроба на Ленън и вълнуват всички. Не е нужно всеки да разказва, но поне се замислихме.

Не харесваш предишния ми майтапчийски аватар с вафлите "Орални страсти" и "Антидепресант"? Няма лошо, аз също не харесах твоя, на профила на sweetyymoon69 във vbox7.

Още нещо, медът е навсякъде около мен и му се наслаждавам, докато е пресен. В зряла възраст си представям, че ще си го търся в собствения килер, дори леко да е прашлясал. Дано не тръгна по чуждо или не се подвизавам по форумите, маскирана като гърла. Чукам на дърво.

Не се ласкай, че си ме провокирала. Не сме в една категория, госпожо. С това приключвам.
Не ми е интересно да си говоря с теб и те моля в бъдеще да не се обръщаш към мен.

Приятна вечер!

Peterx, съгласна съм с теб, не само сега, но и за мисленето ти като цяло в предните ти постове. Позитивен и усмихнат човек съм и ще продължа занапред общуването си с подобни хора. Мъдростта на опита винаги тържествува над човешката самонадеяност. Затова ще проявя търпимост, разбиране и уважение.

На всички пожелавам приятен и усмихнат ден с откъс от една моя много любима песен на "Бийтълс":

Честит празник на именниците!
Бъдете здрави и силни, много радост, късмет и още повече Вяра, Надежда и Любов за всички вас!


Честит празник, софиянци и на вас, столичани в повече!
Място има и можем да живеем заедно.
Нека опитаме не само да се търпим, а с повече толерантност и позитивно да вървим по пътя към успеха и щастието.
http://www.youtube.com/watch?v=xNwu7kWPsHI


Happy Birthday, Anastacia!
http://www.youtube.com/watch?v=dcl5fnHw-CQ&ob=av2e
Благодаря ти за огромното богатство от истинска музика, която споделяме с приятелите си и с която още по-пълно и красиво изразяваме чувствата си.


Нека днес да приберем острите предмети и огнестрелните оръжия, да проветрим домовете и душите си и да погледнем с усмивка напред и нагоре, към светлината.

Само така, ведро и позитивно да го караме и нека светлата енергия на щастието бъде с нас, приятен ден на всички.

Честит празник на всички именници!
Честит празник на всички, които са щастливи в този специален за София ден!
Честит празник на всички, които още пазят своята Вяра, които винаги имат частица Надежда, и, които носят в сърцето си поне малко Любов!

Честит празник и на Анастейша с благодарности за красивата музика, която прави!



Нека всички днес почерпим малко позитивно настроение, да се усмихнем и да забравим всички различия!
Общото между всички нас е, че усмивката ни прави по-красиви. Затова... Smile

Айде и една нова тема от мен!

Мисля, че това което видите ще ви заинтригува, как се развиват технологиите. От религиозна гледна точка, приемата ли тази революция на човека. Дали е редно за вас и как виждате бъдещето в тази насока и какво може да се случи с човечността?

Инфо: To celebrate the launch of critically acclaimed video game DEUS EX: HUMAN REVOLUTION, Square Enix has commissioned filmmaker Rob Spence aka Eyeborg (a self proclaimed cyborg who lost an eye replaced it with a wireless video camera) to investigate prosthetics, cybernetics and human augmentation. How far are we from the future presented to us in DEUS EX: HUMAN REVOLUTION?

Deus Ex: Human Revolution - Eyeborgs-Cyborgst Documentary

Един от най-добрите CG трейлъри, който може да видите: Deus Ex: Human Revolution - CG Director's Cut Trailer HD

Брат Man1akalen, много те уважавам заради роднинската ни връзка с Tiesto.
Той не ни е признал в списъка с бъдещи наследници и вероятно пести от спонсорство, но ние си го обичаме такъв – велик, готин и стиснат.
Мен видяното ме изплаши.
Надявам се да не доживея времето, когато за да си хванеш гадже, ще трябва първо да му изчетеш цялата документация и евентуално само по серийния номер да се ориентираш от какъв пол е. Възможно е това изобщо да няма значение. Раждането на деца ще е митология, а бройките население ще са въпрос на поръчка.
Добрата новина е, че гарантирано по-ефективно ще те поправят в някой свръхмодерен цех за ремонт, отколкото сега в градската многопрофилна болница.
А какво правим с нежните чувства?
Вместо да изкараш едно незабравимо море, планина или екскурзия с любимия, можеш само да се надяваш да попаднете по график едновременно в лабораторията за тестове.
А накрая, при изключителен късмет, да ви претопят заедно, веднага след излизането на следващия по-усъвършенстван модел.
Не ми харесва идеята, а и не вярвам да се случи през 2027г.
Всички лъжат предизборно.

Сестро mra4na, бат Тиесто е наш човек, все ще ни задели нещичко (някои слушалки с автограф на тях, примерно). Развесели ме коментара ти, точно в шеговит стил.

За мен, тази тема е доста сериозна, защото винаги ме е влечало развитието на технологиите, като цяло. До къде ще стигнем, как ще изкачим следващото ниво, космоса-светлинната скорост и какво ли още не. Конкретно в този случай с човешките подобрения, добавки и т.н модернизации и развитие на съответните технологии, са нещо доста интересно. Замислял съм се, какво ли ще стане, ако прекалено много неща бъдат правени от машини. Къде отива човешкият фактор? В бъдеще, изкуственият интелект, може да бъде на страшно високо ниво и както се бъзикаш, да стане така, че да разговаряш с човек или машина, а даже и да не усетиш разликата, страховито, нали? Бъдещето така го виждам, яко технологии, които виждаш и сама, че се вграждат и в самите нас. Така, да се изразя - подобряването на човека, за медицински цели е добре, нали? Замислисе обаче, ако го обърнат в друга насока: модернизирани войници, роботи - копия на човека и какви ли още страхотии, гледани от сегашното ни време и съответно, мисленето ни. Цяла индустрия и техно война ще си е - власт, пари, надмощие, коя нова технология ще бъде по-добра и революционна. А човечността, ще остане някакъв мит. Ще бъде всичко по-стерилно, праволинейно и доста далече от природното. Както обичам да казвам, прекалено многото технологии, ще довършат човека, дано не съм прав. Бъдещето е доста хлъзгава повърхност, дано се задържим на нея, но да сме хора, не някакъв нов вид и сами да сме си сторили това, което ще е най-ироничното в случая.

Propaganda, ако имаш възможност да усетиш, изпиташ и почувстваш всичко онова, което една истинска емоция може да ти даде, то и аз мисля, че по-грешно е да я подминеш заради единия морал. Но за мен изневярата не опира до секса - в крайна сметка той е необходимост и като всяка необходимост, от която има нужда човек даже можеш да си я купиш. Смятам, че изневярата, когато е емоция и усещане, което споделяш с друг; мечти, които посвещаваш на друг; мисли, които изпращаш на друг; внимание, което подаряваш на друг, не е просто кръшкане. А тогава какъв е смисъла в заедността с някого, особено ако отношенията са се превърнали само в договорно-правни? Щом си намерил любовта (а няма по-прекрасно нещо от това да има взаимност в отношенията) другаде, защо трябва да поддържаш една агония на отношенията в семейството? Ако обаче отговорът е заради адреналина и докато ти мине… то тогава нещо в цялата схема е много сбъркано и не-истинско и нещо не е както трябва. Смятам, че в този случай, ако човек е честен пред себе си, ще направи избор, няма да лавира между два лагера. Но не рационално-аналитичен избор на база плюс, минус и накрая равно, а онзи избор, който прави сърцето. И смятам, че правенето на точно такъв тип избор е онова, което ни спасява от техно картинката, изрисувана от mra4na и man1akalen (не гледах клиповете, извинявам се, съвсем неподготвена съм). Мисля си и всъщност се надявам, че няма как вкараш „изборът, който прави сърцето" в интегрална схема и микрочип.

Желая ви хубава и много емоционална вечер и благодаря за раздумката, която заформяте от време на време.

Честно казано, на мен също ми се е искало с една машина на времето да се поразходя примерно до 2060 година и да седна в едно "кибер кафе", и да се поогледам наоколо. Но да се върна пак тук. Просто, за да си отговоря на многото въпроси, които имам сега. Със сегашното темпо на развитие на компютърните и биотехнологии, учените предричат, че около 2060 година, хората ще създадат изкуствен интелект, по-умен и способен от нас.

Авторите на научна фанстатика, филмите, които се правят на таква тематика, моделират едно общество, в което съжителстват хора и роботи .Там много често основният конфликт е между хората и машините и че създаването на изкуствен интелект може дори да застраши съществуването на човешката цивилизация. Ами ако се създадат толкова умни роботи, които да решат, че вече нямат нужда от нас ?

Може би наред с постиженията на технологиите, трябва да се взимат и предпазни мерки.

А когато стане въпрос за такива мерки, винаги се сещам за трите закона на роботиката на Айзък Азимов / един много уважаван от мене автор, който заедно с Артър Кларк и Робърт Хайнлан са се доказали като „доайени на научната фантастика“ и карат читателят да мисли дълго след като е прочел дадена тяхна творба./

Та тези три закона на работиката са едно от най-ранните предупреждения за предпазните мерки, които хората трябва да следват при създаването на изкуствен интелект.

Първият – Роботът не може да наранява човешко същество, нито да му позволява да се нарани.

Вторият – Роботът трябва да изпълнява заповеди, дадени му от хората, които обаче не противоречат на първия закон.

И третият – Роботът трябва да пази своето съществуване с цената на всичко, само и единствено ако това не нарушава първият или вторият закон.

По-късно, авторът добавя към тях още един:

"Един робот не трябва да причинява вреда на човечеството или чрез бездействие да причини вреда на човечеството."

Човечеството е иновативно, но не и безгрешно, още повече когато са намесени и икономически интереси. Надявам се, че прогресът няма да доведе до самоунищожение на нас самите в бъдеще и усилията ще се насочат в едно духовно високо технологично развитие.

propaganda, темата е сериозна и ще подходя отговорно.

Твоят случай е специфичен и го определям някъде между моите вариат 2 и вариант 3.

Дай ми малко време да помисля, а междувременно желаещите да ме изпреварят, са с предимство.

Благодаря за откровеността и прекрасната музика тази вечер, беше ми приятно!


Save The World

Здравейте

Виждам, че се заформи интересна дискусия по две теми.
Първо, благодаря на Man1akalen за отличното включване. Аз самият съм фен на новите технологии и с интерес следя развитието им.
Според мен те много могат да помогнат на хората, да направят живота ни по-добър.
Ето един далеч не толкова страховит пример за използване на нанотехнологиите в комуникациите:
http://www.youtube.com/watch?v=IX-gTobCJHs

От друга страна, как можем да определим кога една технология е полезна и кога вече става опасна за самата ни човешка същност?
Аз смятам, че не може да се направи роботизирано копие на човека. Някакво приближение да, но не и нещо, което да притежава цялата ни комплексност.
Да не говорим, че дори самото копие, колкото и съвършено да е то, не е оригиналът.
При положение че все още ние не познаваме напълно капацитета на човешкия мозък (научно доказан факт), как можем да създадем машина на база на сегашните ни знания и да твърдим, че тя ще мисли като човек? Можем ли да програмираме чувствата? А какво да кажем за душата? Къде отива тя? Можем ли да дадем душа на машината? Сещам се за прекрасния анимационен филм "9" (от който избрах да бъде първият ми аватар). Хората бяха изтребени от роботите, които преди това са им служели. Гениален учен успява да втъче частички от човешката душа в няколко малки механизирани същества. Техният път към познанието на човечността запазва нашия дух жив. Но това е просто една метафора. Можеш ли да нарежеш душата на парченца и да я сложиш в машина?
Интересен поглед дава филмът "Изкуствен интелект" на Спилбърг. Може ли роботът да чувства и да бъде нещо повече от забавление за хората.
Трогателният край показва, че човекът продължава да живее дори и чрез своето творение.
И все пак не съм убеден... Артър Кларк казва, че "Всяка достатъчно развита технология е неразличима от магия." Но можем ли да опредметим магията на любовта, магията на приятелството? Смятам, че сме твърде ограничени от човешкото си мислене, за да можем да вложим подобни необясними неща в една машина.
Относно подобряването на хората. Замислям се колко много инвалиди има по света, колко хора с различни увреждания... Как може да бъде нещо лошо това да им се помогне? Но повтарям - можем ли точно да поставим границата? Не е ли тя твърде променлива и няма ли един ден да осъзнаем, че отдавна сме я оставили някъде зад нас и сме загубили същността си...
Ако приемем, че сме създадени по "образ и подобие Божие", кой ни дава правото да се правим на Господ, че дори и на по-добри от Него?
Не. Прогресът не трябва да спира, но нека не забравяме и Тъмната му страна. Нека това не става за сметка на самите нас. Нека помним, че вече ни е дадено всичко необходимо, за да живеем добре в нашия дом - Земята.

Сега за втората тема. Вече писах малко за изневярата, но propaganda успя да ме провокира, което е напълно в духа на темата .
Аз не мога да се съглася, че изневярата е природно заложена в нас.
Да се замислим какво означава самата дума - да обещаеш на някого вярност, а след това да не изпълниш това си обещание.
В този смисъл изневярата е по-скоро културно обусловена.
Тя също така е напълно личен избор.
Говорим за появата на нови прекрасни чувства ("Нова любов по-красива. Знам ще те спре някой ден."). Не искаме заради "морала" да се лишаваме от тези чувства и затова изневеряваме. А защо не отидем при половинката си и не кажем: "Скъпа, срещнах друга. Съжалявам." Колко хора (и мъже, и жени) го правят това? Николко? Или 1 на милион? Всеки се опитва да го направиш скришом, да се "пробва" и така наранява всички около себе си. Заради собствения си егоизъм, несигурност и страх. Ако пък наистина приемем, че изневярата за нас е природно обусловена, защо това не се изясни още в началото на връзката? Има все повече от т.нар. "свободни" и "съвременни" двойки. Щом си знаеш, че си кръшкач/ка, защо не поставиш яснота в отношенията още в началото и да спестиш последващата болка? Така и партньорът ти ще знае какво да очаква.
Надявам се да сте ме разбрали правилно. Проблемът с изневярата е впоследствие. Нужни са малко достойнство и смелост преди това, за да спестим унижението и страданието на любимите ни някога хора.
Напълно съм съгласен с Ваня за адреналина и сбъркаността в тази история. Също така и за семейството с договорно-правни отношения. Раздялата е по-добрият вариант, отколкото привидното търпение на съжителството. За всички - брачни партньори, деца, извънбрачни фактори. Просто скритото напрежение се усеща и нанася много повече и по-дълготрайни вреди.

Все пак аз смятам, че цялото това живеене на метода проба-грешка в търсене на любовта е твърде изтощително. Поне за мен.
Избирайки жената до теб, трябва да имаш онова необяснимо усещане, че с нея можеш да прекараш остатъка от живота си. Без съмнения и терзания.
Сещам се за един прекрасен цитат в тази връзка:
"Ако красотата е ясна, любовта е загадъчна: той откриваше, че обича не пролетта, а всяко от годишните времена на любимата, още по-желана в своя есенен залез. Беше я обичал винаги заради това, което беше и би могла да бъде, и само в този смисъл да обичаш, означаваше да дариш себе си, без да очакваш отплата."

Ако не се научим да обичаме до залеза, накрая ще се наложи да посрещнем изгрева сами...

propaganda, много трудно се реших да пиша още по темата за изневярата, която за мен е много болна.

Днес, докато разглеждах лъскави витрини, си мислех колко от тези великолепни дрехи предизвикват желанието ми да ги притежавам. Модерни и привлекателни, но не непременно необходими. Имам много такива, които не нося. Купувам, после все нещо не ми харесва и забравям за тях. Същевременно се чувствах прекрасно в рокля, която не блести с нищо и не е нова, но ми е удобно и уютно в нея.

Разбираш ме, нали?

Стремежът към непознатите емоции често е непреодолим за хората, отдавна свикнали с партньора си и примирили се с дребните си грижи, така пагубни за всяко семейство.
Всеки смята, че заслужава много повече и по-истинска любов, а животът е прекалено кратък, за да се губи време в една изчерпана връзка.

Сега ти предлагам да чуеш мен, твоята приятелка, единствена дъщеря на разведени родители.

Бях много щастливо дете, истинска малка принцеса и не подозирах, че приказките свършват. По-скоро само усещах промяната в тягостните часове на очакване вечер, в неизказаните обвинения, сгъстяващи въздуха и в напрегнатото мълчание в почивните дни.
По-късно разбрах какво означава празният поглед на обожавания ми баща, когато разсеяно ме галеше по косата и ме питаше едно и също – трябват ли ми пари и има ли проблеми в училище, парфюмите, гъзарските дрехи и отсъствието му.
Не приех, че има други принцеси в живота му, не бях съгласна да ми отнеме вниманието, обичта и грижите и да ги пренесе на друг адрес.

Не ме и попитаха.
Нямах голям избор и трябваше да свиквам. Превърнах се в гневно, амбицирано момиче, което сякаш напук, мобилизира всичките си сили да докаже способностите си. Утроих силите си, можех повече и се справях по-добре от съучениците си, без подкрепата му.
Този период също отмина. Той отдавна не ми липсва, но болката ще я нося цял живот.
Намразих го, и не заради мен. Не мога да му простя изневярата, заради посивялото лице и съкрушения поглед на майка ми, която посвети остатъка от живота си само на мен. Опитах се да бъда най-добрата дъщеря, но не знам дали съм успяла.
Едно дете не може да замести целия свят, не може и да компенсира предателството от най-близкия човек.

Чудесно е всеки да е влюбен и щастлив, но когато за това не плаща никой друг.
Колкото и любов да ти дава другата жена, това няма да замести най-чистата и искрена обич, която ти дават децата
Да, те ще пораснат и ще имат свой живот, а за теб ще е късно. Може би ще те разберат, но не разчитай много на това.
Джесика също не би ти простила, ако я изоставиш.

Дано никога не чуеш тези думи от дъщерите си.
Вярвам, че ще намериш път към щастието си, без те да платят цената.
Никак не си струва.

Радвам се, че покрай лиричните отклонения си запазил чувството за мярка при тълкуването на историята. Елена е била повод, но никога не е била причина за Троянската война. Ако Елена изобщо е съществувала, за разлика от разрушаването на Илион...

Лесно ли е да се превежда ?

Сещам се за една мисъл, която е пораждала интересни разсъждения във времето:

„Добрият превод е като жената – ако е верен, не е хубав, а ако е хубав не е верен.“

Възможно ли е един превод да е едновременно верен и хубав?

Винаги процесът на превеждането предразполага известна творческа свобода, но докъде се простира тя , за да събере в едно хубостта и верността ?

Само когато тази свобода е съчетана с висока езикова култура - най-вече познаване на собствения си език, и майсторството да уловиш мисълта на автора, да я изкажеш по най-подходящия начин. А когато присъства и истинско желание за всичко това, то тогава чудото се случва.

Днес имаме батко „Гугъл преводач“, а „тухлените“ стари речници събират прах по рафтовете. Но, все още "електронният" преводач извършва единствено първосигнално-буквален превод , поради което някой път се получават дори безмислици.

Няма програма подвластна на творческата свобода, усещането и желанието да почувстваш автора.

Тази свобода е най-голяма при превеждането на книга. Когато се превежда филм, тогава се появяват и някои граници – като брой символи на ред, тайминг, кадър и др. Но, лично за мен, от опит – най-трудно се превежда поезия и фолклорни произведения.

Преди няколко месеца един колега ме помоли да му помогна с една презентация, в която трябваше да се преведат от български на английски няколко народни песни , изпълнени от Борис Машалов. Признавам, такава трудност не бях срещала. Да съобразиш и съвместиш музика, ритъм и автентичност на текст.

Затова винаги дълбоко ще се прекланям пред творчеството в преводите на Валери Петров, който за мен е един велик освен поет, но и уникален преводач на поезия, особено когато става въпрос за шедьоврите на Шекспир.

Нека се учим от великите примери и най-вече да обичаме това ,което правим!

Превеждането, не е шега работа !

Събота е.

Празникът отмина без изненади, с малко музика и няколко пожелания.
От агитката имаше инцидентни поклони, хилави благодарности и ограничен брой реверанси към преводачите. Малко и от сърце, нали пък за това е измислена култовата тема „На кое животно прилича преводачът”.
Сигурно съм се заблудила, че човек трябва да е наясно с позицията си и да не се излага тук-там.
От мен честито и много успехи до следващия 30 септември, когато, вярвам, тук да сме повече, по-уверени, по-можещи и по-добри един към друг.
Вие, с труда си и ние с нашата признателност и уважение.
Толкова за купона, вече никой не го помни.

propaganda,
Тук хората са заети с преводи и аз като представител на фен-групата на Тиесто, ще отговоря с удоволствие.
Този път не като наранена дъщеря, а приятелски и като жена, която не е изненадана.
Не отричам, че с тази откровеност печелиш много симпатии, чак се умилих.
Сякаш казваш: „Ето ме, и аз не съм безгрешен, но съм истински, не съм някой пропаднал тип, просто съм влюбчив и който не е изневерявал, нека пръв хвърли камък по мен”.
Много мило и искрено, буди истинска симпатия и разбиране, съвсем човешко и подчертано по мъжки.
Сигурно много мъже разсъждават така и не разбирам защо смяташ, че си извън моите 3 категории.
След този последен пост, аз те причислявам без никакви съмнения към третата група, където никак не е лошо и на това се крепят много дългогодишни връзки.

Ще ти кажа нещо за фитнеса.
Ние, жените, го обичаме не по-малко от вас. Било досадно да блъскаш едни и същи упражнения и с нетърпение чакаш финала...
При нас разликата е съществена – правим го с удоволствие, колкото и еднообразни да са упражненията.
Лишили сме се от нещо друго заради него и си струва удоволствието в този час да направим нещо само за себе си.
По принцип си наясно, че жените се отнасят по-сериозно към ангажиментите си - деца, семейство, кариера, тук някъде е и фитнеса.

Влюбвал си се четири пъти, ами не изглежда прекалено много и не става въпрос за бройката.
Нямам предвид, че си някой засукан Казанова, с манталитет на завоевател.
Смятам, че искрено отдаваш чувствата, щастлив си и се стараеш това да не се отрази на т.нар. мир и покой у вас.

Ако питаш мен – привърженик съм на вариант 1.
Но всички се променяме. Не само ние, а и хората около нас. Колкото и да ни се иска, нереалистично е да гарантираме за себе си и чувствата на човека до нас след 20-30 г.

Тук няма рецепти и указания.
Намерил си начин да съчетаваш поривите с приоритетите си.
Поздравления!
Надявам се, че си успял - неутрализирайки експлозиите у дома, си спестил и усещането за кухини, към които децата са особено чувствителни.
Но това е минало и децата ти сега са по-заети със себе си.

А ти как я караш? Предполагам, по същия начин, с още по-голяма увереност от натрупания опит.
Един приятелски съвет. Това всеки го може, въпрос на желание е.

Вглеждай се понякога и малко по-внимателно в законната си половинка.
Онази, първата, в която си се влюбил, преминал си през годините с нея, в добро и лошо, в болест и здраве и си сигурен, че ще бъде винаги до теб, докато смъртта ви раздели. Така казват в общината при подписите, но важи и за тези без официалния документ.

Може нещо да ти направи впечатление, което досега ти е убягвало.
Нова прическа, предизвикателни дрехи, различен парфюм, зареяна усмивка и светъл, но леко разсеян поглед...

Бъди сигурен, че причината не си ти.

Животът продължава не само за теб, а за всички.

Приятен ден, приятелю!

Мина достатъчно време, за да поотлежат темите...

Първо, искам да ви благодаря, че съумяхте да се предпазите от нови нападки и да продължите да пишете тук.
Второ, интересни теми има много, но аз отново за малко ще се спра на изневярата.

Мисля, че от всичко казано дотук разбрахме, че тя не засяга само двама души.
Когато има деца, нещата стават още по-сложни. Надали бих могъл тук да кажа нещо повече от mra4na. Твърде много семейства са били разбити заради личния егоизъм, постоянното търсене на нещо по-добро или природата ни да изневеряваме.
Няма рецепта как да се справим с това. Колкото и да са близки причините за изневяра, всеки случай е различен и решението е строго специфично. Общото обаче е, че никога няма такъв изход, който да не нарани поне едната страна. А практиката показва, че рядко има някой незасегнат. Наистина ли си струва?

propaganda, чуй мнението на приятел. Може и да нямам много опит, но мога да мисля и да усещам нещата . Успял си да запазиш семейството си и дъщерите ти са щастливи. Това е прекрасно и искрено те поздравявам. Нека да са здрави, усмихнати, позитивни и с вдигната глава по-силни да излизат от трудностите, които ще им предоставя животът. Любопитството ми се отнася към тези три жени, в които си се влюбил. Ти си се почувствал добре, защото не си изневерил на любовта си към тях. Накрая обаче пак си се върнал у дома. А те е трябвало да продължат да търсят любовта другаде. По думите ти разбирам, че не е ставало въпрос само за секс. Тогава не са ли очаквали те нещо повече? И когато това не се е случило, не са ли били наранени? Как си се справил с това?
Що се отнася до секса и фитнеса - нека не разглеждаме жената като уред . По-скоро тя е цяла зала . Винаги можеш да откриеш нещо ново и вълнуващо. Стига да имаш желанието да го потърсиш .

Не съм съгласен, че не можеш да изпиташ всичко само с една жена в един живот. Да, може да е рядкост, но не е невъзможно.
Жената до теб може да бъде Идеалната, не само днес, но и утре, и в деня след това, и така до самия край. Вярно е, че се променяме. С нас се променя и любовта, но тази промяна не е задължително условие тя да изчезне. Напротив, любовта с времето може да става дори по-силна. Тя няма количествено измерение, следователно няма и граница. Но всеки от нас е различен. Различна е и любовта. Тя намира своето определение едва в човека, когото срещнем и обикнем. Не можем да гарантираме, че тази любов ще трае вечно, но със същата сила не можем да твърдим и, че задължително ще умре или в даден момент ще бъде сменена с друга. Затова е толкова красива - защото е непредсказуема. Може да се появи в най-неочаквания момент, може да те изненада със силата си и да те остави без дъх, може да те съкруши, но и да промени живота ти по неподозирано прекрасен начин. С любовта можеш да сътвориш свят без правила или такъв, в който твоите правила са единственият закон. Важно е да го осъзнаем и да се възползваме от тази сила.

propaganda, няма по-голямо щастие за мен от това да кажа, че съм срещнал жената, която да потвърди теориите и представите ми . И те не са теории, а светоусещане и начин на мислене и чувстване. Аз съм такъв, със своите недостатъци и предимства. Избрал съм своя път и вървя по него. Докъде ще ме отведе... само Господ знае. Но не се притеснявам, защото имам посока .

Пожелавам на всички да намерят своята посока и някой, който да върви заедно с тях !

Лека вечер!

Ще ви разкажа една история. Може би е измислена, а може и реално да се е случила някога някъде. Но не това е важното в една история, нали?
Било мразовита декемврийска сутрин. Сух студ пронизвал телата на минувачите. Вятърът свистял свирепо сякаш за да прогони всяка жива душа от улицата. Хората се били свили в топлите си дрехи и всеки бързал в своята посока. Един мъж изглежда не обръщал внимание на студа. Твърде ангажиран в проблемите си, той с ускорена стъпка вървял към автобусната спирка. Спрял се под навеса и с раздразнение погледнал часовника си. Времето бързо летяло – скоро щял да закъснее за работа, а автобусът все още не идвал. Докато чакал на спирката, към него се приближил възрастен мъж в неугледен вид – стари, износени дрехи, изцапани обуща, отдавна небръснато лице. Би го помислил за просяк, ако не били будният поглед и премерените маниери на непознатия. Странникът го изгледал внимателно – лъскавите обувки от лимитирана серия, скъпата кожена делова чанта, елегантното палто и луксозният костюм под него, дори каскетът от известен моден дизайнер. Изнервеният и определено богат мъж изобщо не се вписвал сред останалите хора на спирката. Въпреки това странникът смело пристъпил точно към него:
- Извинете, имате ли огънче? – попитал той.
Можете да си представите изненадата на изискания господин. Въпреки първоначалното стъписване, той бръкнал в джоба си, извадил и поднесъл своята запалка на непознатия. Странникът извадил поомачкана цигара, приближил я до пламъка и жадно дръпнал.
- Благодаря Ви! – с изискан жест казал непознатият, след което продължил – Лошо време, нали? Какво Ви е принудило да чакате тук закъсняващия автобус?
Джентълменът свъсил вежди – какъв е този човек, та си позволява да му задава такива въпроси? Все пак възпитанието му му попречило да игнорира заприказвалия го човек и накратко отговорил, че има проблем с личния си автомобил.
- Притеснен сте, че ще закъснеете за работа. Недейте. Това само ще Ви изнерви повече. Дори и да успеете да стигнете навреме, напрежението ще се е събрало във Вас и ще пречи на работата Ви през целия ден. Приемете чакането тук като една рядка възможност да останете насаме с мислите си, да поспрете за малък отдих от ритъма на работния ден, да погледнете около себе си – дори и в днешния мразовит ден можете да забележите много красота: вижте чудните фигури от скреж върху витрината на този магазин, вижте празничната украса на улицата, вижте тази двойка влюбени как вървят сгушени един в друг…
Какво става тук? Сега непознатият тръгнал да му дава и съвети. Да не му е психотерапевт? Сигурно е поредният луд нахалник. Толкова неща имал на главата си във фирмата, че точно сега ще тръгне да мисли за друго. В този момент чул звънкия смях на минаващата влюбена двойка. Времето било ужасно студено и неподходящо за разходка, но те все пак се смеели за нещо. Това му припомнило първите години с неговата съпруга. Усмихнал се на тези спомени. Радостта от всяка среща, щастието от блясъка в очите на другия, блаженството на всяка прегръдка и целувка. Онова усещане за безгрижие и спокойствие… Той още я обичал, все така силно, но вече не му оставало толкова време. Трябвало да мисли за службата, за прехраната, за дъщеря им… Малкото му момиче… То вече се било превърнало в красива млада дама. И изживявала първото си любовно разочарование. Сянка минала през лицето на изискания мъж. Замислил се, че трябва да говори с нея, да я успокои и да й даде нужната бащина подкрепа…
- Видяхте ли? Само да поспре за миг и човек може да отвори очи за красотата и да помисли малко за наистина важните неща в живота си. – отново се намесил странникът.
В погледа му се четяло такова разбиране, което докоснало душата на богатия. Нима този дрипав човек е усетил целия му вътрешен мир?
- Какво Ви тревожи? Можете да споделите. Аз съм просто един непознат, който след малко ще тръгне по своя път. Но изречените мисли, по-лесно се подреждат в хаоса на главата ни, а решението на проблема върви по-гладко по изчистен път.
Дали защото почувствал съпричастността на непознатия или защото доловил някаква мъдрост в думите му, а може би просто отдавна не бил говорел по такъв начин с никого, изисканият господин решил да разкаже за тревогата си. През цялото време непознатият слушал внимателно, задавал уместни въпроси, насочвал го към подходящи решения и му давал възможност да не се притеснява от това, което споделя. Неусетно дошъл автобусът и двамата събеседници се разделили.
На следващия ден отново на същата спирка джентълменът срещнал странника. Той отново му поискал огънче и отново завързали приятен разговор. Богатият мъж разказал как говорил с дъщеря си и колко близки се почувствали и двамата. Говорил за специалната вечеря, на която ще заведе съпругата си. Говорил за свежите цветя, които поръчал за офиса. Говорил как някога обръщал внимание и се радвал на всичко красиво, но с годините сякаш забравил тази магия. Автобусът отново дошъл и тези двама души, толкова различни, но толкова близки, отново си взели довиждане.
На третия ден изисканият мъж посрещнал странника с желание да му благодари за хубавите разговори, които му припомнили отдавна забравени неща. Този път със запалката си му подал и пари:
- Заповядайте. От утре съм с колата и няма да има кой да Ви дава огънче. Купете една запалка за Вас.
Непознатият го погледнал изненадано и отказал парите с думите:
- Нищо ли не разбрахте? Не парите са важни. Аз мога да си купя милион запалки, но едно огънче, подадено от човешка длан, е много по-ценно, защото стопля душата. Така е и с Вашия живот – с пари ще купите всичко, но не и блясъка на любовта в очите на съпругата Ви, нито огъня в сърцето на дъщеря Ви…
***
Какво се е случило след това с нашите герои, никой не знае. Изисканият мъж може да продължава да живее за работата си, но може и да е разбрал колко е важно семейството му и вече да им дава цялото си внимание и да им показва по-често обичта си към тях. Странникът сигурно все още моли непознати хора за едно огънче, с което да стопли обаче не своята, а тяхната душа.
Какво остава за нас?
Да знаем, че можем да се усмихнем дори и в най-мразовития ден .
Да знаем, че парите са просто едно средство, но не и оправдание да пренебрегваме хората, които обичаме.
Да знаем, че винаги има малко време да се поспрем от устрема на ежедневието, за да си припомним кое наистина е важното в живота ни…
За предстоящите празници подарявам на всички една усмивка
За споделения огън!

peterx, благодаря ти за тази прекрасна и поучителна история. Тази тема ми дава сила, да не се вглабявам прекалено в сивото ни ежедневие. Благодаря много.

Вчера четох темата оттук-оттам и се сетих за Джубран Халил Джубран и нещо много любимо. Дори го сънувах, а днес още не е изчезнало от главата ми. Харесва ли ви и какво мислите?

Седем пъти презирах душата си...
Първият път, когато видях, че тя се покорява, за да достигне висоти.
Вторият път, когато забелязах, че тя куца в присъствието на сакати.
Трети път, когато трябваше да избира между трудното и лесното, и тя избра лесното.
Четвертият път, когато тя извърши зло и за свое оправдание каза, че и другите постъпват по същия начин.
Петият път, когато тя, претърпявайки поради своята слабост, представи търпението си за сила.
Шестият път, когато с презрение се отвърна от уродливо лице, без да познае, че това е една от нейните маски.
И седми път, когато тя пееше хвалебствена песен и си въобразяваше, че това е добродетел. Макар вълната от думи вечно да се надига в нас, нашите дълбини са вечно безмълвни.

Относно изневярата: На всеки е нормално от време на време да кривне по грешен път, но определено не си струва, ако си намерил любовта на живота си или поне за момента . Като изневериш веднъж няма да ти мине мерака, а напротив ще започне да ти харесва и харесва, докато накрая не осъзнаеш, че това ти е ежедневието. Вместо това вземи кажи проблема на приятеля/ката си и се опитайте заедно да го решите, ако проблема обаче не е в нея, а в теб, когато тя ти го каже не се прави "Айди ша скъсам с нея преди тя с мен." ами я изслушай и може би, ако го правиш често вместо да мислиш само за удоволствие няма да имаш нужда да изневеряваш, а обратното.
Влюбването: Какво точно е влюбването? Мернеш супер мацка/пич и "Айди влюбих се.". Добре ти хубаво си се влюбил/а, ама мислиш ли, че това е то? Влюбването е еднопосочно, но любовта трябва да е двупосочна при това не трябва да е заради "божите дарове" и външна красота, а трябва да е и външна и вътрешна пък, ако се влюбиш в грозна се сети, че може да я пооправиш шегувам се. Влюбването, когато е еднопосочно рядко води до щастие или, ако води то е кратко.
Технологиите: Пфф човек не може без тях. Самият аз съм манияк на тема технологии, но пак се сещам за едно време, когато бързах за Библиотеката и колко пъти в час и пред телевизора си сядах с книга. Напоследък много света се промени. Електронни книги, музикални плейъри, колкото малка батерия. Даже в момента заспивам пред компа и 2 не виждам.

Отново за усмивката...

Искам да споделя с вас едно прекрасно стихотворение на Пол Елюар: