Понеже забелязвам, че от доста време раздел "Дискусии" се е изродил в игра на снимки и цифрички, мисля да отворя една нова инициатива. Идеята не е моя, някъде бях го виждал по творчески форуми. Това е нещо като игра. Задавате ми всякакви въпроси и аз ви отговарям. Получава се нещо като блог. Нека всеки, който хареса идеята да си отвори нова тема за себе си. От опит знам, че пада голямо питане и голям смях.
Естествено, надявам се да спазвате добрия тон и да използвате чувството си за хумор.

Аз първи я видях, така че първи ще питам
Готова ли е книгата, която преди време спомена че пишеш?

Не съм сигурна дали разбрах концепцията, но...

Защо Bad Nick, и какво олицетворява?

Защо реши да правиш субтитри?
Много ми е интересно как всеки от сайта е решил да се захване с това занимание

Ще отговарям поотделно на всеки, за да не стане мешавица.

Книгата е готова на чернова още от октомври. Понеже става дума за исторически достоверна книга ( доколкото е възможно ), изгубих повече време в ровене за инфо, отколкото в писане. Като човек, който винаги се е интересувал от българска история ( семейна черта ), останах изумен колко много тълкувания има по наглед безспорни факти. Тук е момента да благодаря на новите ми приятели от nauka.bg, които много ми помогнаха.
Бях планирал книгата да е 10 глави + интермедии между тях, но след консултация в едно издателство се спрях на 7 глави. Това е около 150 печатни страници. Когато наближих края на 7 глава за битката при Скифида се усетих, че макар и да съм работил доста време по книгата, пак не съм успял да прочета всичко по темите, които искам да представя достоверно. Оттогава чета още по седемте теми. Ако съм пропуснал да кажа, книгата е за 7-те "маловажни" битки в историята ни. И колкото повече чета, толкова повече виждам нужда от преработка на някои фрагменти от битките. Напролет мисля да пообиколя местата на битките и да огледам с очите си. Като верен последовател на Клаузевиц и Сун Дзъ смятам, че ще мога да видя още нещо по тези бойни полета.
Отделно се оказа, че да пуснеш книга на пазара е уникален мазохизъм. Издателството иска да му се плати авансово и не поема ангажименти в разпространението. Осигурил съм финансирането, намерих и хора в Пловдив, които ще разпространяват. В Бургас ще се оправя. Ако в някой друг град имате контакти, ще се радвам на всякаква помощ.
С краен срок не се ангажирам. По-добре да забавя издаването с година, отколкото да пусна нещо недогледано на пазара.

Хехе и теб съм те мяркал като Bad_Girl
Всъщност ника ми е отпреди 15 години в mIRC. Не помня първия си ник, но бяха ме баннали ( сефте ) за някакво мое изказване и се наложи да си сменям ника, за да вляза отново в канала. Бях бесен на оп-а, който ме банна и за да изразя гнева си измислих този ник. Оттогава ми е като второ име. Лошото е, че на доста места този ник е зает. Тогава съм Decimator. Този ник ми е подарък от едно момче от Ямбол. Когато разбрах какво означава Decimator се влюбих и в този ник. В замунда съм Decimator, но разширението след ника, на което имат право само хора от екипа е....Bad_Nick.

Започнах да правя субс заради синовете ми. Първият ми превод, с който изобщо не се гордея беше на Рамбо 4. Правих го с Notepad и не знаех, че има софтуер за целта. Винаги съм теглил субс от унакс и за мен беше повече от естествено да работя за този сайт. Преводът на Рамбо ми донесе над половин милион тегления ( оказа се, че съм първия, пуснал превод за филма ) и още толкова ругатни. Вроденият ми инат не ми позволи да се откажа, а и имаше доста хора от унакс, които ме подкрепиха. Трябва да спомена тук на първо място tiki, който вече не превежда и си гледа булката и детето. tiki беше фактора, който ме накара да се усъвършенствам и да не се отказвам. Оттогава не ми пука от критики. Работих усърдно върху начина си на работа по субс. Много ми помогнаха и съотборниците ми от ПАРТИЗАНИТЕ wtf.
Аз изрично съм казал, че давам моите субс на всички, без значение къде се качват. Може да ги крадат, да ми махат името като преводач. Единственото ми желание е младите хора да четат грамотни субтитри на родния си език.

Кои са трите неща, които хората трябва да знаят за теб?

Носиш ли, колкото те натоварят?

Бягаш ли от нещо в живота?

(Сори, че са три въпроса, но съм си любопитна, пък и доброволно седна на "горещия стол". )

Здравей
Моят жалък опит да правя субтитри се оказа несполучлив и откровено се срамувам от себе си
Останах си само с интереса към форума и уважението към професионализма на упоритите хора като теб.
Слава Богу, че ви има.
Ако позволиш да продължа с въпроси
-С работата върху кой филм най-много се гордееш и има ли такъв от "Ранният Bad_Nick", който оценяваш като провал?
-Много или малко са добрите преводачи спрямо безумния брой хора, които се напъват на всяка цена да се подпишат под каквото и да е.
-За собствено удоволствие ли го правиш, от какво се лишаваш заради хобито си и чувстваш ли се удовлетворен от труда си?
Благодаря.

Приличам на себе си, играя бейзбол и правя само мъжки


Мога, но не желая. Минаха годините, когато си мислех, че ще оправя света.


Бягам от безмисления шум и суетата.

Няма как да сравня всичките си преводи. Трудът по всеки един от тях е различен, но желанието е било еднакво. Гордея се еднакво с всеки един от тях. Мога да ти кажа кой филм ме покърти, докато го превеждах - "Франческо" с Мики Рурк. Разказва се за живота на Св.Франциск от Асизи и емоцията беше невероятна.
Не смятам, че съм имал провали. Правил съм по-некачествени преводи в началото, но тогава такова ми е било нивото.

Хората тук, които са по-отдавна знаят, че аз не коментирам други преводачи. Единствено мога да кажа, че наблюдавам един простичък факт. Ако един преводач работи съвестно и с желание, след време резултатите са налице.

Превеждам за удоволствие и с надеждата, че ще има един филм по-малко с калпави и неграмотни субтитри. Превеждам в малкото си свободно време, но така си удължавам удоволствието от самия превод. Винаги съм доволен от превода си. Ако след време си видя стар превод и не ми хареса нещо, просто го редактирам и го подменям в списъка си.

С какво се занимаваш в истинския свят, не виртуалния искам да кажа. Какво работиш и от колко години превеждаш?

Коя своя детска мечта успя да сбъднеш?

Кое пазиш най-ревностно?

Най-неприятната ти тема за разговор?

В реалния живот се занимавам с търговия и мога да те уверя , че след проституцията, това е най-долното нещо на света
Превеждам от три години. Мисля, че май станаха толкова.
Ще добавя и още нещо. Не е важно откога превеждаш, а какъв материал вадиш. И тук, и в саб има хора, които 4-5 години тъпчат на едно място и не се самоусъвършенстват. Но има и хора, които правят страхотни преводи и когато търся субс за даден филм се ориентирам по преводача.
Винаги се радвам, когато няма коментари и оценки за преводите ми. Това означава, че съм се справил добре.

Ако говорим за наивни детски пориви, открих мечтата си, когато се сбъдна - да играя бейзбол. Тази година имам юбилей - ще играя в 20-я си сезон

Вярвам в традиционните български добродетели и семейни отношение и се опитвам да го спазвам в семейството си. Уча синовете си на патриотизъм, любов към Родината и отговорност към семейството. Опитвам се, а дали съм успял ще покаже времето.

Няма неприятни теми, има неприятни събеседници. Мога да говоря по много теми, а когато не разбирам, просто си го казвам. Но мразя отворковци със заучени фрази.
Има и неподходящи теми. Избягвам да говоря пред дами теми, за които предполагам се досещаш.

Благодаря за отговорите, беше изчерпателен и полезен
Видях и въпроса ти към Cece.
А ти би ли жертвал нещо за любима жена? И какво и колко?
Предварително се извинявам, прекалено лично е и все пак щом питаш сигурно имаш отговор

Според мен, една жена заслужава толкова жертви, че след като ги направиш да не се чувстваш използван. Това, естествено изключва вариантите да скочиш от покрива на блока заради нея или да намажеш колелата на влака
Или както се казва в последния стих на последната песен от последния албум на Бийтълс:
"В края на краищата,
любовта, която си получил
е равна
на любовта, която си дал."

На мен ми изглежда като много проста аритметика, която в живота е неприложима.
Няма начин да получиш точно толкова, колкото си дал и всички да са доволни на финала. Вероятно е друга наука, в която не съществува знак за равенство. А да мислиш какво точно да направиш, за да не си прекаран ми звучи съвсем еретично Това е твоята позиция и може би е печеливша, но не разбрах как би направил една жена щастлива? Благодаря

Какъв си бил като ученик и какъв си сега? Виждаш ли голяма разлика в характера си и в това, в което си се превърнал след толкова години?
П.П. Удрям го малко на Тройка на разсъмване

Това го няма в конспекта

Малко ми е трудно да отговоря на въпроса ти, тъй като е от общ харакер. Моля те да го конкретизираш.


Хехе, само как си задал въпроса Да не съм се превърнал в чудовището на Франкенщайн Характерът си е същия, просто житейския опит ( понякога ) влияе. Друг е въпроса, че сега мога да направя по-луди неща, отколкото преди.

Ами мисълта ми беше как си бил с оценките, бягал ли си, изклювали ли са те. Такива нещица. Така става ли?

Аз съм възпитаник на Бургаската математическа гимназия и се сещаш, че почти всичко ми е било 6. За бягане не ми е минавало през акъла, за изключването....

А пък аз като верен последовател на Хистори и Дискавъри искам да те попитам мислил ли си да направиш и документален или научно-популярен филм по тази тема. Нещо като "Българите" на btv?

Не разбирам от кино и затова не бих се захванал с подобно дело. И без мен тази държава е пълна с аматьори. "Българите" е псевдо-научен документален филм. Сигурно изглежда добре отстрани, но реално няма никаква стойност за историята ни.
Има достачно исторически факти от историята ни, които никога не са влизали в учебниците и почти никой не ги знае и ако не друго, поне са поучителни за младите. Кой е чувал за Левунион или Скифида?
По-скоро трябва да се работи в тази насока - патриотизма на подрастващото поколение.

Сетих се и още нещо. Освен сериозния подход към родната ни история, хубаво е и да можем да се шегуваме с нея. Иво Сиромахов не го е измислил това. В книгата ми умувам да включа ни в клин, ни в ръкав няколко такива хуморески, които нескромно съм назовал Раздел " Из ненаписаната ми хумористична историческа фантастика "
Понеже вече в един друг форум пуснах една част, ще си позволя тук да пусна друга.

ИЗ МОЯТА НЕНАПИСАНА ХУМОРИСТИЧНА
ИСТОРИЧЕСКА ФАНТАСТИКА
“Кървавото писмо”

Тодор Каблешков седеше на миндера и леко изплезил език се мъчеше върху текста на Кървавото писмо. Искаше да му е готово и когато избухне въстанието пръв да прокламира свободата. Като истински фен на “Левски” мислеше да пише със синьо мастило, но когато потърси такова в селската бакалия в Копривщица му отговориха, че още не се произвежда и за всеки случай да отскочи до София и потърси из моловете. Тошко тогава махна с ръка и опря до мастилото на пастрока си, който беше местния профпредседател и затова пишеше само с червено.
Написа “Мили братя!” и се замисли. Граматиката не беше силната му страна, макар че работеше като телеграфист в Хиршовата железница. На външното оценяване след седми клас по литература, неговия преразказ по темата “Баба Илийца извади кола и сама се прекара, а дядо Йоцо гледаше” беше докарал до самоубийство проверяващия даскал от Панагюрище.
Каблешков се почеса по главата и тегли една под сурдинка:
- Ма’а му стара, как се пише – “братя” или “братия”?
Навремето даскал Фратю го жалеше и не го биеше, защото беше чорбаджийски син, а малкия Тошко се изживяваше като Малкия Тошко.
- Тю, да беше ме бил повече! – изсумтя на себе си Каблешков.
В скайп беше лесно – пишеш, както ти дойде, а ако сбъркаш правописа, човека отсреща го отдава на бързането при писане върху старата клавиатура, наследство от починалия му баща. Дали ще е “bratq” или “bratia” няма значение. Оня ден и камерата се беше прецакала нещо, та можеше вече да стои гол пред компютъра.
Тропна се вътрешната врата и в одаята се намъкна съседката му Цвета. Беше вакло девойче, с черни като въглени очи и винаги се смееше. И сега като влезе го погледна и се закикоти:
- Бачо Тодоре, какво се кьориш с тия писания?
Каблешков вдигна поглед към нея и се почеса с писалото по оредяващата си коса.
- Цвето, как е правилно да се напише – “братя” или “братия”?
Съседката му беше завършила само осми клас в местното спортно училище “Димитър Бербатов”, което се гордееше с множеството спортни звезди, завършили там, се засмя високо. Преметна на раменете двете си дебели плитки и палаво попита:
- И що ти трябва да пишеш на мъже? Пиши на мене, бре! – и се заля от смях. После смеха й секна и добави:
- Всъщност не ми пиши. Няма да мога да го прочета, а ако поискам батьо да ми го чете, ще ме пребие със суровицата!
Каблешков махна с ръка и облиза сухите си устни. Пред всички говореше, че е болен от оная, “новата болест” и местното джипи му пускаше болнични редовно. От железницата заплашваха да го уволнят заради симулациите му, но не смееха, защото братовчед му Росен беше завършил в Симеоново заедно с министър Цветанов.
Цвета се приближи и продължи да се лигави.
- Бачо Тодоре, вземи ме за булка! Все ми обещаваш, а отлагаш.
Каблешков уморено я погледна и тихо каза:
- На друга сватба ще ходя тия дни. Ако оцелея, ще ни огрее и двамата.
Съседката му тропна с крак.
- На сватбата на чорбаджи Юрдановата щерка ли ще ходиш? Виждаш ли – и тя ни превари, нищо че е по-дърта от теб.
Тодор поклати глава и се загледа в Кървавото писмо, от което беше готово само обръщението. Цвета повиши глас:
- Една моя дружка от Крумово градище казва, че си одъртял и че ти е цъфнала върбата в гъза.
Каблешков подскочи и се пресегна да хване опряната до миндера пушка.
- Цвето, още не съм те земал, а вече ми вдигаш панаири! Махай ми се от погледа, че имам работа да върша!
Тя врътна фустата си и злобно рече:
- Ако щеш! Стоян кацаря и без това ме иска! А ти ще пукнеш по турските кауши!
Бесът го овладя и той скочи и насочи новата си пушка модел “Шаспо” към Цвета.
- Отивай тогава при Стоян! Ай, курва с курвите!
Тя се врътна и зае любимата си поза на буква “Ф”.
- Няма да се махна! Ти ми обеща обшито с лисича кожа елече!
Каблешков вдигна кондака на пушката и обърса бликналата по челото му пот.
- Махай се, че ще те опушкам!
Цвета не помръдна и това го докара до истерия. За да не застреля лудото женище обърна пушката и гръмна през прозореца. От улицата се чу предсмъртен вик. Изумен Каблешков погледна надолу от кьошка и видя няколко турци, които се суетяха около един паднал сред тях. Изведнъж се разнесоха нови изстрели и няколко души с въстанически униформи захванаха да стрелят по другите турци, които се разбягаха като пилци. Каблешков блъсна прозорчето пред себе си и викна:
- Кой е този утрепания?
Отдолу му отговориха:
- В личната му карта пише, че се казва Неджиб ага.
Тодор седна обратно на масата и се замисли. Как този турчин си беше извадил нова лична карта при тези опашки пред районното? Забеляза, че Цвета се омете от стаята и с удоволствие скъса белия лист пред себе си. После извади нов, засмя се на нещо и започна от начало:
“Мили братия!
В село пристигна Неджиб ага из Пловдив”.
Спря и пак се почеса по главата. Как точно се пише “Ага”? Турците го произнасят “А’а”, а Божидар Димитров още нямаше становище по този въпрос.

Съгласна съм, че го няма, а и няма ръководство с готови рецепти. Мислех си, че ще споделиш нещо авторско
Всеки се оправя с интуиция на принципа "проба-грешка", а когато се получи си е чист късмет



А не помисли ли, че някои от събеседниците ти още не са стигнали до този урок и ти току-що им изкара двойка за срока?

Добре се посмя на мой гръб. Сега пак аз виновен

Винаги може и още, ако продължиш с историческата тематика
Или аз да продължа с въпросите:

Какъв родител си и от тази позиция какъв син си?
Какво харесваш и какво не в заниманията на децата си?
Какво би искал да наследят от теб?

Време е за сесия

"ПИТАЙТЕ И ЩЕ ВИ ОТГОВОРЯ, Всякакви въпроси към Bad_Nick"


Май темата се поразсъхна. Може би попитах нещо неприлично или авторът е имал хубава идея, чието изпълнение се е оказало непосилно?
Случва се и на най-добрите.

Има въпроси, на които е нужно да си на кеф, за да отговориш. Извинявай, но ще почакаш още малко.

здравей, аз имам едно въпросче. От няколко дена търся из нета (но не намирам) филми на Френски език + Френски суб. Искам да науча езика, ходя на курсове х2 пъти на седмица но не е достатъчно. Ако се сетиш нещо ще ти бъда благодарен.

Значи не търсиш както трябва. Избери си един френски актьор и му влез във филмографията в имдб, избираш си филм
и търсиш за френски субтитри в www.all4divx.com (търси в 35 сайта за субтитри), след това ти остава да намериш филма.
Ако ги няма по бг тракерите ги търси в рутракер и гледай да имат и френско аудио, защото по принцип са дублирани.
Също така можеш да разгледаш този раздел http://subsunacs.net/ib/index.php?showforum=35, има филмографии на няколко френски актьора.

Благодаря, слим. И аз щях да отговоря същото.

благодаря ви наистина много ми помогнахте

Извинявай много нз дали това е точното място за това но все пак пише питай и ще ти отговоря :Д та преди време бях постнал една заявка за субтитри на една френска анимация ( Belpfegor ) и редовно си я проверявах как върси но днеска влизам и я няма при заявки и си викам евалата ще го бъде но никъде ис форума не мога да намеря завката си и ако имаш някаква представа как стоят нештата и защо е изчезнала или дали е изтрита ще съм ти благодарен или просто куде да питам . Готов съм на всичко да си я изгледам на ново но бъкел не разбирам от френски а знам, че в тоя живот няма нищо безплатно готов съм на всичко за да мога да я изгледам даже да се ангажирам с превеждане от англииски към компанията имам 3 сертификата и съм прекарал маса време в чужбина това за мене няма да е проблем просто искам да си изгледам отново тези 24 епизода толкова са яки. Та молбата ми е да знаеш какво е станало или към кого да се обърна за да разбера :П

Ако никой не отговори до 1 месец на заявката ти, системата я изтрива автоматично.
Затова не я откриваш.

Какво мислиш за субтитрите в клипчето?

Breaking Benjamin - Forget it

Аз също правя субс за клипове, така че материята ми е позната.
Доста добре си се справил и ако работиш съвестно, ще напреднеш бързо.

Този път имам два въпроса...


Как оценяваш новите ми субтитри ---> James Blunt-Goodbye my lover (от 1 до 10)


Как да си сложа аватар(сигурно ти се струва глупав въпроса... не че ми е притрябвало много, но не можах да го направя и ми е чудно как става...)

Отиваш в лични съобщения и вляво има опция за смяна на аватар. Само не трябва да е по-голям от 150х100.

<#thank#>

Благодаря, никога не бих се сетил да търся там...

Чак сега видях тази тема - нали известно време "липсвах" от форума.
Малко залита в стил "Искрено и лично" (за щастие без ключовата фигура на Миглена Ангелова), но пък наистина е забавна. Струва ми се, че тук има въпроси, които "висят" някъде между постовете, а щом си се хванал на хорото - играй го
Та, време е за лятната сесия
Към въпросите на mra4na, останали от зимната сесия, добавям:
1. Обида? Най-голямата, кога, защо, кого?
2. Критиката? Приетата, неприетата, запомнената?
3. Субтитрите на другите? (за добрите, за стимулите, за грешките)
И накрая, но не на последно място, за какво съжаляваш?

Винаги ме е обиждала непризнателността на хората. На колко хора съм помагал и влизал в положение, а насреща не само, че няма "благодаря", но се опитват да ме злепоставят, окрадат и пр. Нещо като стария лаф: "Направи добро, изяж лайно". В случая изобще не визирам субтитрите.


Критиката трябва да е градивна и поднесена по уместен начин. Винаги се замислям над подобна критика, но в края на краищата разчитам на собствената си преценка. По принцип винаги съм се учил сам на всичко. Гледал съм как го правят по-добрите от мен и съм се старал да заимствам добрите практики.
Най-много критика съм отнесъл от insomnias на лична, а както знаеш Люси не си поплюва Никога не съм се засягал от нея, защото въпреки суровия тон, в нея имаше много истина, а и знаех, че тя така си говори. Липсва ми Люси.
Не обръщам никакво внимание на коментари под субс или под торенти.


Слава Богу, че има толкова много добри преводачи. Преглеждал съм с часове техни субс през редактора и съм улавял стила на всеки, защото въпреки правилата за превод, всеки си има стил. Всеки би трябвало да го прави, докато не открие своя стил. Но не всеки има моето търпение и желание.


Твърде обширна тема.
Но не съжалявам, че с теб се познаваме лично

Въпросът беше точен, отговорът - не. Удари го на спомени - дай случай...



И на мен ми липсва. И tiki ми липсва.


Това, че е обширна, не означава да я подминеш


А туй пък прозвуча най-малкото много многозначително Да, точно на тази среща ми казваше как трябва да режа от обясненията в името на добрия стегнат превод, уловил смисъла на изказа. И малко след това така яко се издъних, че още помня твоята критика Ех, ударихме го на спомени, при това на всеослушание - дано не ни се сърдят много за спам-а

vanina_t, поздравления, ти поне веднага получи отговорите. Така е в елитарните общества, а и аз нямам честта да познавам лично никого тук. Просто участвах за идеята, но по незнайни причини ме дисквалифицираха. Ако приемем, че е минала и лятната сесия, остават поправките наесен, но те са за слабаците.

Mra4na, и мои въпроси останаха почти без отговор, а си беше чисто измъкване на база "общи приказки"... да видим дали лятната сесия е приключила дотук, защото (нали се сещаш) "пилците се броят на есен" - "изпитващите" ще са доооста безкомпромисни , Bad_Nick да му мисли.
А относно "елитарните общества" - и аз в никое не попадам, не се заблуждавай Зад въпросите ти обаче заставам - да видим кога ще получим отговор , нали за някои от тях е нужно "подходящото време и настроение". Bad_Nick, топката пак е в твоето поле...

mra4na, нямам предпочитания, както каза и Ванина. С нея се знаем покрай стария ни отбор Партизаните.
Макар, че рискувам да се спъна в старата истина, че на жена угодия няма, ще се опитам да ти отговоря.
Балансът и конкретността на отговорите все пак зависят и от коректността на зададените въпроси.

Да бъдеш идеалния родител до голяма степен зависи и от партньора ти. В този смисъл има какво да се желае още от мен. Като син имам грях към родителите си. Залисан в ежедневието допускам да ги забравям на моменти.

За синовете ми не харесвам, че се отказаха миналата година от волейбола в Лукойл Нефтохимик и залепнаха на компютрите. Нека не звучи като оправдание, но виж началото на предния отговор.

Гените не питат какво искаме да наследят децата от нас. Но ако имат нещо от моите дядовци, бих бил доволен. Внук съм на легендарния партизански командир Славчо Трънски, а прадядо ми Иван Цветков е бил близък съратник на Стамболийски. От мен се надявам да наследят аполитичността и трезвата преценка на всяка ситуация.
От жена ми можеха да наследят любовта към мотиката, но явно тази мечта е една изтляла надежда

Основно съжалявам, че преди години се захванах с частен бизнес.
В тая държава, както казваше Владо Въргала, става само киселото мляко, защото се оставя да вкисне.
Прав е бил Атанас Буров, че тая държава само сопата я оправя. Но изтървахме навремето историческия момент да се излекуваме чрез военна хунта. Гърция и Португалия минаха оттам, Испания на Франко също. Сега им дишаме праха.
Не искам да плаша хората тук с личните си възгледи. Не вярвам в принципа на болшинството.
А милата ни Родина е генерално сбъркана. Който не се е занимавал с частен бизнес, само той не знае. Презумпция за невинност? Добър данъкоплатец? Българските интереси преди чуждите?
Определено скоро ще стана дауншифтър.