Позволявам си да споделя моето мнение по една тема, която винаги буди бурни страсти и пали нездрав национализъм. И преди да подскочите до небето като опарени, не забравяйте, че Историята често обича да се шегува. И че Историята толкова пъти е била кърпена и преправяна, че сама няма да се познае в огледалото, ако се погледне.
Та ето и моето виждане, за което не претендирам, че е меродавно, по отношение на Българската азбука. Мога да го изложа в 50 страници с препратки към източници, но тук го давам синтезирано.

Теза 1: Константин-Кирил и Методий са българи.

Солунските братя са ромеи. Доколко имат български или славянски корени, няма податки в източниците. Логиката допуска, че щом могат да създадат нова азбука, би трябвало матерния им език да бъде същия. Съвсем отделен е въпросът доколко са били сходни българския, славянския и тракийския езици в периода IV-VII век, ако приемем, че двамата братя са част от някоя от трите етнически групи.

Теза 2: Солунските братя създават славянска писменост, заради корените си.

Писменоста е създадена за да обезпечи външната политика на Римската империя с цел дългосрочно приобщаване на славянските държави. За целта са отделени ресурси – финансови и човешки. Блестящ философ като Кирил, с бъдеще във всички поприща на държавата, Философът, който наскоро е оборил на тяхна почва арабските мъдреци, надали е хвърлил всички блага, за да отликне на зова на кръвта.

Теза 3: Кирил и Методий са действали изцяло по поръчка, без да приемат задачите си лично

Кирил се изправя пред папата, за да защити новата азбука. Папата е бил наясно чии интереси крепи Кирил, но Философът е бил уникално красноречив. Смята се, че след преживения стрес, Кирил умира. Брат му Методий, станал епископ, е хвърлен в католически затвор и прекарва там повече от три години. След освободането си, още по-ревностно се бори за новата писменост, чак до смъртта си.

Теза 4: Спасените ученици на братята са истинските автори на съврeменната кирилица.

С две думи – дали Св.Цар Борис I наистина е откупил от робство някои от учниците на Кирил и Методий или те сами са дошли на сал по Дунава, не е толкова важно. Смята се, че Св.Св. Климент и Наум са префасонирали “глаголицата”, създадена от Кирил в днешната кирилица, кръстена на техния учител.

Теза 5: Ролята на Св.Цар Борис I

Без волята на българския владател, всичките усилия на солунските братя, преживените мъки от тях и от учениците им, щяха да отидат на вятъра. Борис намира в азбуката огромна полза за ново единения на България, скоро след покръстването й. Колкото до бъдещото въздействие на тази азбука и влиянието й, това е отделна тема, на която няма да се спирам сега.

Теза 6: Българска ли е българската азбука.

Българска е. Макар и създадена, за да защити чужди интереси ( на Римската империя), тя нямаше да просъществува без намесата на Българската държава. България прие тази абука като своя национална доктрина и през следващите векове, посредством българската азбука и българските книги, бяха християнизирани милиони хора.

Теза 7: Как да отговорим на претенциите на други народи, че те са създали кирлицата.

Протягата ръка, свивате крайните два пръста отляво и отдясно.

<#thank#>

Писмеността е изключителна духовна ценност, най-мощното средство за съхраняване на един народ и неговата идентичност. Затова трябва да се защитава
с борбен дух! Благодаря за написаното от теб, Ники ! Смятам, че по същия начин трябва да се брани и родният език, който под
ударите на глобализацията отстъпва много бързо на агресивния английски. „За“ и „против“ чуждиците е тема , която тепърва ще заема важно място,
за да се намери къде е границата на използването им. Не говоря за заемките, които нямат съответствие в българският език, а за тези чуждици,
за които имаме наши хубави, звучни съответствия като : просперитет – разцвет , лимитиран – ограничен, коректен – правилен, регулярно – редовно,
експонирам – излагам и много, много други още по-драстични.
Дали след време ще търсим родните ни думи в изреченията като „бели лястовици“ ? Всичко това зависи от самите нас .

https://www.youtube.com/watch?v=ib2z-VPr9sg&t=45s

Промених малко името на темата.

Понеже днес е Видовден и годишнина от една знакова битка, си позволявам да пусна една моя миниатюра.

...и не беше черна мръсотията под ноктите ми, Господи! Червена беше! От кръвта на погиналите българи! Ровех в пръстта, разривах около труповете, а после забивах нокти в лицето си. И плачех, Отче! Защо позволи това?
Детелините, израснали в полята между Лаб и Ситница, сега са натежали от кръв и само гарваните са победители в тази безумна битка! Брат да пронизва брата си с меча, изкован от баща им.
И нямат ли край твоите изпитания, Господи? Докога ще търсим границата на своята Вяра? А има ли граница за нашите мъки?
И двамата несъщи братя Срацимир и Шишман, сина на еврейката, не рачиха да пратят войските си на помощ на християнската войска, която княз Лазар събираше. Но се найдоха смели българи, които направиха напреки и доведоха хранените си хора на тази битка. И не послушаха господарите си, но се биха за християнската вяра.
И се подредиха българските войници под пряпорците на Светите Георги и Михаил. Редом със сърбите. И екнаха камбани и всички ахнаха в учудване. И ето – Лазар беше повелил всички камбани от Сърбия да бъдат донесени тук, да бъдат окачени на отсечени дървета и да ударят в редния миг.
И между редиците на Божиите воини преминаха всички сръбски свещеници и всекиму отдадоха последно причастие. А аз паднах ничком и плачех, Господи, от умиление. И те молех Господи, да ни отмине тази участ.
Но ти, Господи, ми отреди най-тъжката участ – да видя и прживея всичко, що Твоята воля повели тогава.
Видях, Господи, как зетя на Лазар, Вук Бранкович ни предаде и в началото на битката мина с конницата си на страната на турците. Видях, Господи, как последния сръбски крал Марко, турския гнъсен васал, се вряза в българските редици и посичаше братята си во Христа. А срещу него се вееха същите пряпорци на светии, каквито и неговите хранени люде носеха.
Гледах и не вярвах, Господи. Християни да посичат християни!
А когато еничарите превзеха хълма, на който стоеше княз Лазар Хребелянович, паднах ничком и заплаках.
Неведоми са Твоите пътища, Господи! Нека бъде твоята воля! Ще се подчиня, както винаги. Защото Ти повели да видя всичко и да разкажа на тези, които идват след нас.
И видях аз как светлия герой Михаил от Бдин ( сърбите му казваха Милош Обилич, защото баща му бил от угрите, а майка му била българка) разпори корема на султана Мурад. И дойде Баязид и удуши с копринена връв родния си брат Якуб, за да наследи стария султан Мурад. И уби и Милош на дръвник. И лежаха едно до друго телата на брата и убиеца на султана.
Тогава Баязид ме видя и ми рече – живей и разказвай за славата ми по твоите земи. После се засмя, сякаш зърна новите минарета в Бурса – столицата му. Не ме пожали ти, Господи. Видях как посребрелите коси на княз Лазар се надвесха над дръвника и главата му падна в калта, до тази на Милош. И се обагри всичко в червено.
Но вървя и още плача, Господи. Какво да кажа на вдовиците, които срещна по пътя си? На майките какво да обясня? На сополивите дечица? Защо загинаха 10 000 българи на Косово поле?
Заслепени бяха, Господи, тези, дето турски васали станаха. От глупост и лакомия за земи. И не гледаха по-далече от чизмите си. Немаха Родина, безродници бяха, Господи.
А на мен най-тежката участ беше отредена, Господи!. Да видя, преживея и разказвам как българи убиваха българи.