Резюме: Уми е 16-годишно момиче, което живее в стара къща в Йокохама, намираща се на хълм с изглед към пристанището.
Нейният баща е убит по време на войната, а майка й пътува постоянно, така тя се грижи за къщата и своите близки.
Всяка сутрин тя вдига флаг, който носи посланието - попътен вятър и безопасно плаване, както баща й я е учил, като дете.

Шун е един от лидерите в училище. Всяка сутрин той вижда флоговете вдигнати от Уми и се чуди кое ли е това момиче.

Спорът за събарянето на старата сграда ще събере и обедини Уми и Шун. Как учениците виждат "светлото бъдеще" на Япония?
Те ще направят всичко възможно по силите си, за да запазят частица от своята история, а дали ще успеят?




Определено по-различен от типичните за студиото мащабни продукции. Макар и в жанра "Всекидневие", приликите с "Гробище на светулки" и "Моите съседи Ямада" също са малко. Имаме две сюжетни линии, които взаимно се преплитат и една простичка и съвършено чиста любовна история, ако въобще може да се нарече такава.
Анимацията е крачка назад, сравнение с "Ариети", станала е още по-груба и изчистена, умишлено са търсени по пастелни цветове, и на пръв поглед, вниманието към детайла не е толкова голямо. Но пък музиката е перфектно напасната към всяка една сцена.

Анимето ми допадна много. Леко меланхолично и навяващо носталгия, определено ми дойде добре. Няма да говоря за скритите и явните послания, тях всеки си ги възприема лично.