De Fortabte sjæles ø aka The island of lost souls (2007) ми бе допаднал много, и макар все да си мисля, че много малко немски филми могат да ми харесат, Крабат попада в изключенията
Донякъде двата филма си приличат... но много, много бегло. Филмът явно е базиран на някаква приказка или легенда /както беше и с Островът на изгубените души/ и май дотук свършват приликите. И може би още една прилика, но вече като похват - тъмните кадри. Тъмнината почти през целия филм, освен за черната магия, напомня и за чумата, за смъртта - на подсъзнателно ниво, и подсилва онази безнадежност, лъхаща от безизходната ситуация, в която са изпаднали героте на филма - като в черно, лепкаво блато. Докато гледах филма, имаше един момент, в който си помислих "толкова дълго и подробно ежедневие, с незначителни промени - това ще отегчи огромна част от хлапетата, които ще го гледат". Само че, ако не беше тази монотонност, би се загубил точно този ефект - трудно и бавно, почти мъчително намиране на изхода от ситуацията. И осъзнаването на няколко доста жестоки урока.
Повече няма да пиша за филма, не искам да го разказвам
Хареса ми. Затова и ще го преведа. Дано се хареса и на повечето от зрителите. И дано успея да го преведа както трябва /но това може да прцени само някой немскоговорещ колега/